4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 418
гр. София 23. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3650/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. И. С. и С. И. С. чрез пълномощника си адв.Д.П. от АК-В. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 343 от 28.02.2013г. по гр. д.№ 3551/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, съдържа касационни отменителни основания по чл.281 ГПК, към нея има изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата М. С. Н. е подала отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, 8 състав № 4512 от 11.11.2012 г. по гр.д.№ 16455 / 2011 г., с което е уважен предявения от М. С. Н. против Т. И. С. и С. И. С. отрицателен установителен иск за собственост за поземлен имот с идентификатор … по кадастралния план на м.”Т.” [населено място].
В касационната жалба на Т. И. С. и С. И. С. са въведени доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес , необоснованост на решението, както и нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата – безкритично възприемане на показанията на свидетелите и заключенията на техническите експертизи.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалните въпроси: 1. допустим ли е отрицателен установителен иск срещу лице , на което е възстановено правото на собственост с решение на Поземлената комисия , след като ищецът не твърди, че той или праводателят му е бил собственик на имота към момента на колективизацията; 2. за начина, по който трябва да се извърши преценката на събраните доказателства и за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и изложи съображенията си затова, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност.
По първия въпрос се цитира практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 185 от 28.10.2010г. по гр.д.№ 65 /2010 , ІІ г.о., решение № 540 от 13.07.2010г. по гр.д.№ 1837/2009г. , І г.о. Според първото решение колизията на права между възстановен собственик и изкупил имота ползувател е разрешена от ЗСПЗЗ в полза на ползувателя. Като трето лице спрямо собствеността той няма правен интерес да се защитава срещу материалната законосъобразност на реституционния акт . Такъв правен въпрос по настоящото дело не е разрешен, защото ищцата, предявила отрицателния установителен иск не е ползувател по смисъла на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а е придобила имота от праводател след замяна по ЗТПС /отм./. При така въведеното основание за собственост, неотносимо към разглеждания случай е и второто от посочените от касаторите решения, според което ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването, ако самият той не заявява права върху имота към този момент. В случая спорът е по приложението на чл.18з ал.3 ППЗСПЗЗ между бивш собственик и последващ приобретател на собственик, придобил земята по замяна от Т. – комисия, поради което практиката във връзка с възможността да се оспорва от трето лице, което не противопоставя свои вещни права собствеността към момента на кооперирането на земята от ответника по иск за собственост, основан на земеделска реституция, е неприложима. Ето защо не се касае за различно тълкуване на едни и същи правни норми и поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице по първия формулиран въпрос.
Вторият въпрос също не е разрешен противоречиво с цитираната от касатора съдебна практика – ППВС 7/1965г. и 1/2001г. , защото те са приети по отменен процесуален закон. Настоящото дело е разгледано по действащия ГПК, уреждащ ограничено въззивно обжалване, при което въззивният съд дължи отговор само на конкретно въведените основания за неправилност в касационната жалба – чл. 269 ГПК. От друга страна доводът за необсъждане на доказателства, без да е обоснован от гледна точка на предпоставките за допускане на касационното обжалване , е относим към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице поддържаните основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 300 лв. , представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2013 г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 343 от 28.02.2013г. по гр. д.№ 3551/2012г.
ОСЪЖДА Т. И. С. и С. И. С. да заплатят М. С. Н. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: