О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№418
С., 24.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4104/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№9308/27.03.2014г.,подадена от Д. Б.,чрез пълномощника му адвокат Б. Г. Б.,против решение №217/20.02.2014г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3107/2013г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №2338/17.05.2013г. по гр.д.№8196/2011г. по описа на Варненски районен съд,ХVІІІ състав и вместо него е постановено:допуска делба на недвижим имот-апартамент,находящ се в [населено място], [улица],заемащ целия първи етаж на жилищната сграда,описан в решението,при квоти 1/3 идеална част за Н. Х. Д.-Ц. и 2/3 идеални части за ответника Д. Б..
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Н. Х. Д.-Ц.,чрез пълномощника си адвокат Л. К.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като /цитирам/:
„Същественият материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл с решението си,е относно прилагането на чл.14 и сл. от Закона за наследството,а именно:от разпореждането с част от завещаното имущество в полза на наследник по закон,следва ли извода,че наследникът по завещание,извършвайки тези последващи разпоредителни действия,че не е имал волята да се възползва от това завещание.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно между страните,че общата им наследодателка В. С. С.-поч.16.12.2006г.е придобила правото на собственост върху процесния имот,обективиран в констативен нот.акт №77/30.05.1986г. –по съдебна делба,като приживе с договор за покупко-продажба от 09.09.2003г.-нот.акт №78/2003г. В. С. С.-Б. е продала на съпруга си Д. Б. ? идеална част от процесния апартамент.Съдът е посочил,че след смъртта на общата наследодателка В. С. С. е обявено саморъчно завещание-влязло в сила на 06.03.2007г.,с което завещава на съпруга си Д. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество,като 10 дни след това страните сключили помежду си споразумения,наречени предварителен договор за делба на наследство-16.03.2007г.,договор за доброволна делба- 21.06.2007,според които си разпределят квоти на съсобственост спрямо процесния апартамент-за ищцата Н. Д.-Ц. 1/3 идеална част,а за ответника Д. Б.-2/3 идеални части,като съдът е стигнал до извода,че е налице една „извънсъдебна спогодба” на страните,с която уреждат отношенията си и ответникът признава право на собственост в размер на 1/3 идеална част от имота на ищцата.В резултат на това,съдът е приел така обективираната воля на страните в това споразумение,като е допуснал делба на съсобствения имот при посочените квоти.
Видно от формулирания като правен въпрос от касатора,в изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,както и от решаващите мотиви на съда,такъв въпрос не е разрешаван от съда,който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда.За първи път в касационната си жалба касаторът заявява,че не е налице съсобственост върху процесния имот,че той е изключителен собственик на същия по силата на саморъчното завещание,като при очертаване на спора в първата инстанция/чл.342 ГПК/,такова позоваване от него не е направено,също и в отговора на исковата молба/лист 92 / липсват такива твърдения и искания,поради което посочения правен въпрос се явява неотносим и не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.2 ГПК на ответницата по касационната жалба Н. Х. Д.-Ц.,следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски по делото в размер на 800 лева,представляващи адвокатско възнаграждение ,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №217/20.02.2014г. на Варненски окръжен съд,го,V въззивен състав,постановено по в.гр.д.№3107/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Б.,гражданин на В.,с адрес [населено място], [улица],да заплати на Н. Х. Д.-Ц. сумата от 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: