Определение №418 от 25.6.2009 по ч.пр. дело №279/279 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 418
 
гр.София, 25.06.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни   две хиляди и девета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                                                    
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско  дело под № 279/2009 година
 
Производството е образувано по частна жалба на “Д”А. , гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд, 4-ти състав № 718/03.10.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 1868/2008 год. С това определение след отмяна на определението на Софийски окръжен съд, ТО, 5 състав № 27/17.07.2008 год. по гр.дело № 573/2008 год., с което е отхвърлена молбата по чл.390 ГПК апелативният съд е допуснал исканото обезпечение на бъдещ иск на „И”А. , гр. И. срещу „Д”А. , гр. С. за установяване недължимост на сумите: 62 332,49 лева-главница ведно със законната лихва върху присъдената по изп.лист сума от 70 697,25 лева, считано от 20.01.2006 год. до окончателното изплащане; 2 268,09 лева-неустойка и 3 660 лева-разноски чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 46/2006 год. по описа на СИС при Районен съд-гр. Ихтиман.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага и основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „И”А. , гр. И. поддържа становище, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, тъй като определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл.389, респ. чл.390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Възможността за обжалването му предвидена в чл.396, ал.1 ГПК сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение за определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. – от друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл.396 ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Следователно, определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл.389 и сл. ГПК не е от категорията съдебни актове посочени в чл.274, ал.3 ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на исковото производство и при наличие на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото, Софийски апелативен съд не бил сезиран за първи път с искане по чл.390 ГПК, тъй като молбата за допускане обезпечение на бъдещ иск е подадена пред Софийски окръжен съд, който е отказал да допусне исканото обезпечение. Този отказ е обжалван с частна жалба от молителя по чл.396 ГПК пред Софийски апелативен съд, който е отменил определението на първоинстанционния съд и е допуснал исканото обезпечение. Така постановеното определение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. С него редът на обжалване по чл.396 ГПК е изчерпан, тъй като въззивният съд е проверил правилността на определението на Софийски окръжен съд и се е произнесъл по съществото на частната жалба.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Д”А. , гр. С. срещу определението на Софийски апелативен съд № 718/03.10.2008 год., постановено по ч.гр.дело № 1868/2008 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: