О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 25.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1446/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 99 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 236/2013 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 63 от 14.03.2013 г. по гр.д. № 2151/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което по иск на Централен кооперативен съюз – София е признато за установено, че [община] не е собственик на поземлен имот с идентификатор 37023.501.521 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 94 от 21.12.2007 г., находящ се в [населено място], общ. П., с площ на имота 28 681 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [община] чрез нейния процесуален представлявана от адв. З.. Р.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗК. Счита, че същото следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на спора от касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона относно спорове, които са възникнали или ще възникнат при прилагане на § 26 от ПЗР на ЗИД ЗК.
Ответникът по касация Централен кооперативен съюз в писмен отговор, подаден чрез пълномощника гл. юрисконсулт Т. Д., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че със свое разпореждане от 08.10.1964 г. М. съвет е препоръчал на Централния кооперативен съюз и на Централния съвет на професионалните съюзи да предадат срещу заплащане на Главното управление по туризма към Министерския съвет посочените в разпореждането почивни станции по Ч., като е взето решение в плана за капиталното строителство за 1965 г. да се предвидят средства за тези организации за изграждането на нови почивни бази. С протокол № 16 от 18.11.1964 г. на ИК на ОНС – Б. е взето решение да се отстъпи на Ц. право на строеж върху строителни петна №№ 2 и 3 в К.- юг. През 1964 г. е изготвено задание за проектиране за изграждане на почивна станция в К. с инвеститор Ц., в което е посочено, че общият капацитет на обекта е 400 легла, от които 250 разположени върху строително петно № 10 и 150 легла разположени върху строително петно № 9. През 1965 г. е одобрен идеен проект за застрояването. Подобектите на почивната база – четириетажен блок, блок за чужденци, блок за персонал, триетажен блок, трафопост, външен водопровод, външна канализация и септична яма, са построени и въведени в експлоатация през 1967 г. От изслушаните по делото съдебно- технически експертизи е установено, че регулационният план на курортните селища П. и К. е одобрен през 1962 г. По този план за почивните бази не са били отредени отделни парцели. Теренът, отдеден за изграждане на почивна база на Ц., е част от терен, отреден за обществено ползване за отдих – почивни станции, паркове, градини, зелени площи, алеи. През 1970 г. е одобрен идейно- застроителния и регулационен план на [населено място], в който са нанесени сградите и вертикалната планировка на почивната база на Ц., без за нея да е отреден самостоятелен имот. Вещите лица са установили, че базата е изградена върху строителни петна № 9 и 10 по общия идейно- застроителен план. С решение на Експертния съвет по комплексно изграждане на териториалните единици при общинско кметство – Ц. от 01.10.1993 г. необходимата прилежаща площ към почивната база е определена в размер на 37 000 кв.м. В кадастралния план, одобрен през 2000 г. почивната база е обозначена с пл.№ 270 – двор, Ц., с площ 33 582 кв.м., която не надхвърля нормативно определената за този вид обекти съобразно броя на леглата, както според изискванията строителните правила и норми към момента на изграждане на почивната база при действието на ЗПИНМ/ Правилник за размера на необходимата земя за различните строителни обекти/, така и при действието на З./ Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство/ и при действието на ЗУТ/ Наредба № 5 за Правила и нормативи за устройство на територията/.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесният терен не е станал общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА, тъй като по своето естество и функционално предназначение е бил отреден за почивна база на Ц., а не за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Теренът не е преминал в собственост на общината и на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, тъй като отреждането му по действащия към момента на влизане в сила на този закон подробен устройствен план е било за почивна станция, а не за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. По тези съображения е уважил предявения против [община] отрицателен установителен иск за собственост.
Поставеният от касатора правен въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, касае тълкуването и приложението на § 26 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. По преценка на настоящия състав тази норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея е предвидено, че кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13 юли 1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината, като искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до 31 декември 2007 г. и че при наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във владение на кооперацията или на кооперативния съюз. Съдебната практика трайно се придържа към разбирането, че актуването и деактуването на един имот няма конститутивно действие по отношение на правото на собственост. Записването или отписването на имот от актовите книги за държавна или общинска собственост не създава и не прекратява правото на собственост върху него. В този смисъл поставеният от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на спора за материално право, предмет на настоящото дело, и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая, съставеният Акт за частна общинска собственост № 435 от 15.03.2004 г. и липсата на произнасяне от страна на кмета на [община] по молбата на Ц. от 18.12.2007 г. за деактуване на имота, обективират спор между Ц. и общината за собствеността на този имот, който спор не може да бъде разрешен по административен ред. Нормата на § 26 ПЗР на ЗИДЗК няма реституционен характер, както неправилно счита касаторът. Тя само указва реда, по който става предаването на владението върху посочените в нея имоти на кооперациите при липса на спор за собственост. Материалноправната норма, която урежда собствеността между общините и кооперативните организации относно построените от последните до 31.07.1991 г. сгради и постройки и прилежащия към тях терен, е тази на чл. 2, ал.3 / отм./ ЗОбС, но във връзка с нея в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма поставен правен въпрос.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 236/2013 г. на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: