1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 29.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4388 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. П. З. срещу Решението от 14.05.2013г. по в.гр.д.№ 16372/2012г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ-Б отделение в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 42809/2011г. на СРС, 62 състав за отхвърлянето на насрещния иск на З. срещу [фирма], С. с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.4,ал.6 от договор за лизинг от 12.03.2007г. за разликата над 1 087.25лв. до пълния предявен размер 11 129.49лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта по насрещния иск като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Становището е, че насрещният иск следва да бъде уважен изцяло, тъй като З. в качеството си на лизингополучател по договора за лизинг от 12.03.2007г. е заплатил за своя сметка разходите за ремонт на автомобила-собственост на лизингодателя във връзка с щетите от пътно произшествие от 01.02.2010г. и тези суми следва да му бъдат възстановени или евентуално прихванати от задължението му за плащане на лизинговите вноски и другите задължения по договора-предмет на първоначалния иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: налице ли е задължение за лизингодателя с оглед текста на чл.4,ал.6 от договора „при настъпване на застрахователно събитие с изключение на пълна загуба на автомобила, лизингополучателят заплаща за своя сметка разходите за ремонт в обслужващ сервиз, посочен от лизингодателя; разходите се възстановяват от лизингодателя след получаване на застрахователно обезщетение от застрахователя; лизингополучателят може да получи обезщетението директно от застрахователя само след изрично писмено съгласие на лизингодателя и след заплащане на допълнителна премия за дозастраховане“, да възстанови изцяло разходите, направени от лизингополучателя, свързани с ремонт на автомобила следствие на пътно произшествие; съществува ли според този текст възможност частично да бъдат възстановявани на лизингополучателя доказани по размер разходи, направени поради това, че застрахователят съзнателно не желае да обезщети реалния размер на претърпените щети и направени разходи; след като в правораздаването е възприет принципът, че клаузите на договора имат силата на закон, как би следвало да се квалифицира поведението на лизингодателя; правилно и законосъобразно ли е лизингодателят да изисква плащане по договора за лизинг, след като самият той не изпълнява задълженията си по договора; правилно и законосъобразно ли е след като насрещният иск е доказан по размер, съобразно приетите съдебно счетоводна и автотехническа експертиза, съдът да го уважи частично; доказан ли е по основание и размер предявеният насрещен иск с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетите експертизи.. Допълнително посочените предпоставки са по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /приложено е Решение по т.д.№ 814/290 на Първо т.о., в което произнасянето е по въпроса “може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска ГО на виновния водач, когато то е предявено по реда на чл.175,ал.2 ГПК-отм., респ. 219,ал.3 ГПК; и две определения на ВКС, с които е оставено без разглеждане, като неподлежащо на обжалване, определение във връзка с отказ за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск. Поддържат се и допълнителните предпоставки на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие не е обосновано.
В писмен отговор ищецът и ответник по насрещния иск [фирма], С. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Поддържа, че е налице задължителна за съдилищата съдебна практика-Решение № 294 от 20.04.2010г. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. № 670/2009г., съгласно която при финансовия лизинг, лизингополучателят носи риска от повреждане на вещта. Претендира се заплащане на разноските.
Въззивният съд е приел, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, като в тежест на лизингополучателя е възникнало задължението да плаща лизинговите вноски, застраховка гражданска отговорност, застраховка пълно автокаско, пътен данък, данък МПС. Посочил е, че ответникът не е установил изпълнението на задълженията си за плащане, поради което са приети за основателни претенциите за заплащането на три лизингови вноски за периода 01.01.2010г.-01.03.2010г., застраховка пълно автокаско, данък МПС, лихви за забава и неустойка в предявения с исковата молба общ размер 5 633.92лв.. Приел е за установено, че ответникът е заплатил разходите за ремонта на автомобила във връзка с пътно произшествие 01.02.2010г. като е издължил сумата 11 129.59лв. по издадената фактура. Констатирал е, че в хода на производството пред въззивната инстанция са представени доказателства за платена на 19.09.2012г. от застрахователя на лизингодателя сума по застраховката „каско“- обезщетение за щетите от пътното произшествие от 01.02.2010г.в размер на 7 000лв. Приел е, че насрещният иск е основателен само до този размер, тъй като условие за получаването на разходите за ремонта от лизингополучателя, съгласно чл.4,ал.6 от договора, е плащането на застрахователното обезщетение на лизингодателя, след което възниква задължението на последния за възстановяване на сумата. Обосновано е, че вземането на ищеца по първоначалните искове е 5 633.92лв. към което е прибавена и законната лихва до датата 19.09.2012г., когато насрещното вземане е станало изискуемо и общото вземане на [фирма] в размер на 5 912.75лв. е прихванато с насрещното за 7 000лв., поради което първоначалните искове са отхвърлени като погасени, а насрещния иск е уважен за 1 087.25лв. Решението за отхвърляне на насрещния иск за разликата до пълния предявен размер е потвърдено.
Жалбата е депозирана в срок, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване
Липсва формулиран правен въпрос като посочените от касатора нямат характер на правни. Изложението възпроизвежда твърденията за неправилност на решението с оглед възприетото от въззивната инстанция становище, основано на чл.4,ал.6, изр.второ от договора за лизинг- дължимите от лизингополучателя разходи за ремонт на автомобила му се възстановяват от лизингодателя само след получаване на застрахователно обезщетение от застрахователя, при безспорна по делото фактическа обстановка, че платеното обезщетение е в по-нисък размер от платените суми по фактурата за ремонта. Касаторът не твърди наличието на хипотезата на третото изречение от този текст на договора, а несъгласието му с изводите на съда относно липсата на предпоставките за възстановяване на разходите, посочени в изречение второ, не може да обоснове допускането на касационното обжалване. В изложението не се държи сметка, че отхвърлянето на насрещния иск не аргументирано с липса на доказателства за размера на заплатените разходи за ремонт- т.е. с недоказаност на претенцията му. Неоснователно е и позоваването на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- приложените от касатора съдебни актове касаят различна проблематика и нямат връзка с конкретния спор, а наличието на другите сочени допълнителни предпоставки не е обосновано.
Разноски за настоящото производство в размер на 651лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 19.11.2013г. следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба, тъй като са своевременно поискани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решението от 14.05.2013г. по в.гр.д.№ 16372/2012г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, Второ-Б отделение в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 42809/2011г. на СРС, 62 състав.
Осъжда Б. П. З. да заплати на [фирма], С. сумата 651лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.