О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 2982 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. К. България” ЕООД срещу решение №2212/17.08.2018г. по в.т.д.№1177/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав. С него е потвърдено решение №5970/17.11.2016г. по т.д.№78/2015г. на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 8 състав, поправено с решение от 24.04.2017г. по същото дело, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „А. К. България” ЕООД против „Винпром Старчево” ЕООД иск за установяване съществуването на възложено му за събиране вземане по реда на чл.510 от ГПК на ищеца Н. Л. Т., в качеството на наследник по закон на Е. С. Ф., в качеството й на ЕТ „Е. Ф.”, против ответника „Винпром Старчево” ЕООД за сумата 40 833,24 лв., представляваща частично неплатена цена на продаден недвижим имот по договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт №62, том 1, рег. № 1330, дело №54/2009г. на Нотариус Е. Я., с район на действие РС – Петрич, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 27.11.2013г. по ч.гр.д. № 1110/2013г. на РС – Петрич до окончателното й плащане, и за сумата 2 876,66 лв. – разноски по заповедното производство.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба оплаквания относно порочността на приетите по делото съдебно – счетоводни експертизи и не е извършил самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства. В тази връзка поддържа още, че съдът е основал решаващия си извод на експертизи, изготвени въз основа на доказателства, изключени от доказателствения материал. Излага съображения за нарушение на чл.79 вр. чл.76 от ЗЗД, което обвързва с непредставяне от страна на ответника на писмени доказателства за извършени плащания. Поддържа, че са допуснати нарушения на чл.67, ал.2 от ЗДДС и чл.25, ал.2 от ЗДДС. Излага съображения и за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както и на предпоставката, регламентирана в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Може ли съдът да кредитира и съответно да основе решаващите си правни изводи на експертно заключение по ССЕ, основано единствено на писмени доказателства (счетоводни документи) и/ или счетоводни записвания, извършени въз основа на тях, при положение че въпросните писмени доказателства са били изключени от доказателствения материал по делото след приемането на заключението по ССЕ, включително към момента на произнасяне на решението, в т.в. в хипотезата, в която писмените доказателства са изключени поради това, че страната, която ги е представила, е заявила, че няма да се ползва от тях при открита процедура по оспорване на тяхната автентичност (и ако може, то при какви обстоятелства)?; 2/Следва ли съдът да кредитира и съответно да основе решаващите си правни изводи на експертно заключение по ССЕ, основано единствено на счетоводни записвания, извършени въз основа на писмени доказателства (счетоводни документи), които са били изключени от доказателствения материал по делото след приемането на заключението по ССЕ, включително към момента на произнасяне на решението, в т.ч. в хипотезата, в която писмените доказателства са изключени поради това, че страната, която ги е представила, е заявила, че няма да се ползва от тях при открита процедура по оспорване на тяхната автентичност (и ако може, то при какви обстоятелства)?; 3/ Когато страната се е позовала на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, и е поискала изрично във въззивната жалба назначаването на експертиза, въззивният съд длъжен ли е да събере тези доказателства, в това число да назначи експертиза?; 4/Нарушено ли е правото на защита на въззивника, когато с въззивното решение съдът се е произнесъл, изцяло основавайки правните си изводи на ССЕ, изготвена в първоинстанционното производство изцяло въз основа на счетоводни документи, които са изключени впоследствие от доказателствения материал във въззивното производство (т.е. след приемане на ССЕ), включително поради оспорване на тяхната автентичност и отказ на въззиваемата страна да се ползва от тях?; 5/Нарушено ли е правото на защита на въззивника, когато с въззивното решение съдът се е произнесъл, кредитирайки ССЕ, изготвена в първоинстанционното производство въз основа на документи, които не са били част от доказателствения материал по делото? Поддържа, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №107/27.07.2015г. по т.д. №4680/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №241/23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №108/16.05.2011г. по гр.д. №1814/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №762/20.07.2011г. по гр.д. №1371/2009г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение №60/25.03.2013г. по т.д. №475/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа също, че първият, вторият, четвъртият и петият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл въз основа на заключения по приети в първоинстанционното производство съдебно – счетоводни експертизи, изготвени на база ненадлежни и компрометирани писмени доказателства (счетоводни документи).
Н. Л. Т. – необходим другар на касатора, не изразява становище по жалбата.
Ответникът по касация „Винпром Старчево” ЕООД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че „А. К. България” ЕООД е процесуален субституент на Н. Л. Т. – длъжник по изп.дело № 4604/2013 г. на ЧСИ М. Б., конституиран като наследник по закон на своята майка Е. Ф., в качеството й на ЕТ „Е. Ф.”. На основание чл.510 от ГПК дружеството е овластено да събере запорирано вземане на длъжника от трето задължено лице „Винпром Старчево” ЕООД, представляващо продажна цена на недвижим имот по нотариален акт №62, том 1, рег. №1330, дело №54/2009г. на нотариус Е. Я. в размер на 70 000 лв., платима на равни месечни вноски, всяка в размер на 1 944,44 лв. Във връзка с установяване съществуването на процесното вземане въззивният съд се е позовал на приетите по делото заключения на единичната и тройната съдебно – счетоводни експертизи, изготвени въз основа на счетоводството на „Винпром Старчево” ЕООД и публикуваните в Търговския регистър ГФО на ЕТ „Е. Ф.” за 2008г. и 2009г. Приел е, че издадените от ЕТ фактури са осчетоводени при ответника, включени са в дневника за покупки по ДДС, издадени са РКО към всяка фактура, средствата, постъпили в касата за разплащане на фактурите, са теглени в брой от разплащателна сметка 5031 в ОББ и последното плащане е направено на 28.12.2009г. Приел е още, че за 2009г. едноличният търговец е осчетоводил приход от продажба на дълготрайни активи, като в счетоводния баланс, в раздел „Вземания” към 31.12.2009г. няма посочено вземане. При тези данни е заключил, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 27.11.2013г., „Винпром Старчево” ЕООД е погасило чрез плащане задълженията си към ЕТ „Е. Ф.”. Посочил е, че коректното осчетоводяване на плащането косвено се извежда и от извършените проверки от НАП, обективирани в Акт №907964/04.12.2009г. и Акт №1009731/05.03.2010г. за възстановен ДДС въз основа на издадените фактури за частични плащания. С оглед на това апелативният съд е потвърдил заключението на първоинстанционния съд, че преди налагане на запора върху процесното вземане, последното е било погасено с плащане от ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора първи, втори, четвърти и пети въпрос /идентични по същество/ са свързани с предмета на спора, но същите не отговарят на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото не отразяват точно данните по делото и мотивите на въззивния съд. Видно от заключенията на съдебно – счетоводните експертизи, вещите лица не са работили само по представените по делото първични счетоводни документи – данъчни фактури и квитанции към приходни касови ордери, чиято автентичност е оспорена от касатора и от които ответникът „Винпром Старчево” ЕООД е заявил, че няма да се ползва. Вещите лица са извършили проверка в счетоводството на ответното дружество, констатирали са наличие и на други първични документи – разходни касови ордери за осчетоводените частични плащания в брой, проследили са счетоводните данни в дневника за покупки по ДДС и регистъра на сметка „Каса“, съобразили са констатациите от извършените проверки от НАП, обективирани в Акт №907964/04.12.2009г. и Акт №1009731/05.03.2010г. за възстановен ДДС въз основа на издадените фактури за частични плащания. Също така вещите лица са проверили обявения в Търговския регистър ГФО на кредитора ЕТ „Е. Ф.“ за 2009г., като са установили, че в счетоводния баланс на ЕТ, в раздел „Вземания” към 31.12.2009г. няма посочени вземания към длъжници. Следва да се отбележи, че кредитирайки записванията в ГФО на кредитора ЕТ „Е. Ф.“, чийто наследник по закон е ищецът Н. Т., макар и без да са представени първичните счетоводни докумeнти – приходни касови ордери и разписки към тях, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, обективирана в решение №423/01.06.2006г. по т.д.№9/2006г. В същото е прието, че счетоводните книги като частни свидетелстващи документи с формална доказателствена сила, в случай, че съдържат неизгодни за съставилата ги страна факти, следва да бъдат ценени в нейна тежест.
По поставените въпроси не е обоснована и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Цитираните от касатора решения на ВКС предвиждат задължение за съда да обсъди заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, както и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. В случая въззивният съд е обсъдил подробно изводите на вещите лица, с оглед на които ги е възприел като обосновани.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по третия поставен от касатора въпрос. Според в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Разясненията в т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не задължават въззивния съд да допусне всички поискани от страните доказателства, а само тези, които са относими, допустими и не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение или са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Произнасяйки се по искането на въззивника – касатор в настоящото производство за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, въззивният съд не е установил допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и поради това е приел, че не е налице основание за назначаване на нова експертиза във въззивното производство.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения, че въззивният съд се е произнесъл въз основа на заключения по приети в първоинстанционното производство съдебно – счетоводни експертизи, изготвени на база ненадлежни и компрометирани писмени доказателства – счетоводни документи с недоказана автентичност, са оплаквания за допуснато нарушение на съопроизводствените правила. Те обаче съставляват основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 предл.3 от ГПК.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Винпром Старчево” ЕООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2212/17.08.2018г. по в.т.д. № 1177/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав.
ОСЪЖДА „А. К. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „ВИНПРОМ СТАРЧЕВО” ЕООД, ЕИК200440507, със седалище и адрес на управление [населено място], община Петрич, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева /седемстостин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.