3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 03.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 359 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5310 от 15.ІІ.2012 г. на С. В. С. от [населено място], подадена против въззивното определение № 345 на Варненския ОС, ТК, от 24.І.2012 г., постановено по ч. т. дело № 56/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 38995/20.ІХ.2011 г. на РС-Варна, ГК, 21-и с-в, по гр. д. № 10752/2011 г.: за обезсилването – на основание чл. 415, ал. 2 ГПК – на издадената в полза на настоящия частен касатор по същото дело заповед за изпълнение № 6542/18.VІІ.2011 г.
Оплакванията на частния касатор С. В. С. са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд за разглеждане по същество на спора, въведен с негови положителен установителен иск за съществуване на вземане срещу ответното по касация [фирма]-гр. В.. Инвокиран е довод, че този иск – с правно основание по чл. 422 ГПК, бил предявен своевременно на датата 14.ІХ.2011 г., т.е. преди изтичането на месечния срок по чл. 415 ГПК, станало на 15.ІХ.с.г., и по него е било образувано гр. д. № 13447/2011 г. по описа на Варненския РС, ГК, 9-и с-в.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. В. С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Варненският ОС се е произнесъл по решавани противоречиво от съдилищата процесуалноправни въпроси, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно: 1/ За възможността съдът да ограничи правата и да влоши положението на кредитора по заповедното пр-во, „след като не му е указан срок, нито от него, нито от закона за представяне на доказателство за образуване на иска, а единствено както от ГПК, така и от съда му е указан срок за предявяване на иска”; 2/ В кой момент след изтичането на срока за предявяване на иска /по чл. 422 ГПК/ и непредставяне на доказателства за образуване на дело, трябва да се обезсили издадената заповед за изпълнение, тъй като практиката на повечето съдилища била това да става на следващия ден, но ако искът е бил заведен в последния ден от месечния срок, а доказателството за това обстоятелство е изпратено по пощата, същото няма да е пристигнало в дадения за предявяване на иска срок. Затова „тълкуването на този въпрос от конкретен състав на ВКС по делото щяло да допринесе за преодоляване непълнотата, неяснотата и противоречието на закона”.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския ОС, настоящата частна касационна жалба на С. В. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди атакуваното първоинстанционното разпореждане по чл. 415, ал. 2 ГПК, оставяйки без уважение частната въззивна жалба на С., Варненският ОС е приел, че тази разпоредба е ясна и не поражда нужда от тълкуване, разграничавайки, че не е в правомощията на съответния районен съд, действащ в заповедно пр-во, а в тежест на заявителя, инициирал същото, „да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок”. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, изразена в цитираните в обжалваното въззивно определение три определения на негови състави от ТК и ГК. Неясно формулираният от частния касатор С. първи процесуалноправен въпрос: за „влошаване положението на кредитора в заповедното пр-во”, представлява повторно твърдение за неправилност на атакуваното въззивно определение, т.е. не е налице правен въпрос, който реално да е бил предмет на произнасянето на Варненския ОС с атакуваното определение – особено при фактите по делото, че в съобщението на първостепенния съд до С. от 4.VІІІ.2011 г. му е било надлежно указано, че ако „в посочения срок” – едномесечен от получаването му, той не представи доказателства за предявяване на иск относно вземането си, издадените в негова полза Заповед за изпълнение и изп. лист ще бъдат обезсилени.
С изцяло хипотетичен характер обаче, е и вторият формулиран в изложението на С. към частната му касационна жалба „процесуалноправен” въпрос, т.е. реално той не е бил предмет на произнасянето на Варненския ОС с атакуваното негово въззивно определение – толкова повече, че констатацията на първата инстанция, че в преклузивния едномесечен срок заявителят С. не е завел положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, е била направена четири работни дни след изтичането на този срок.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 345 на Варненския окръжен съд, ТК, от 24.І.2012 г., постановено по ч. т. дело № 56/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 359 по описа за 2012 г.