О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София 07.07.2027 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5493/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. В. К. /правоприемник на починалия в хода на делото ответник В. Д. Б./ чрез нейния процесуален представител адв. Г. Д., срещу решение № 4883 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 1109/2016 г. на Софийски градски съд. В жалбата е наведен довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателката поддържа, че изводите на въззивния съд относно принадлежността на правото на собственост върху спорния недвижим имот, както и за липса на идентичност между притежавания от наследодателя на ответниците земеделски имот и възстановения с решението по гр.д. № 2960/2004 г. на Софийски районен съд, противоречат на събраните по делото доказателства. Твърди също, че ищецът няма правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск за собственост на имота, тъй като този имот е различен от внесения в капитала му като апортна вноска с Решение № 57 по Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС.
Правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допустимо ли е и задължен ли е въззивният съд да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ, от който се ползва ответникът по отрицателния установителен иск, без първо ищецът да е доказал собствени права върху спорния недвижим имот.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 15.07.2009 г. по гр.д. № 7247/2006 г., с което е признато за установено по отрицателния установителен иск, предявен от [фирма], че ответниците В. Д. Б., Т. Д. Б., заместен в хода на процеса от своя наследник К. Т. Д., В. Д. Д. и Ц. Б. Т. не са собственици на недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 2.100 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Г. м.”, представляваща част от имот пл.№ 599 от кадастрален план, изработен 1939 г., а по плана от 1973 г.- част от имот пл.№ 3409, при граници на тази част по т. 1-2-3-4-5-6-1 по скица на в. лице , приложена по адм.д. № 2960/2004 г. на Софийски районен съд, с проектен № 4061 кад. лист 687 в кв. 32 по плана на [населено място], м.” Ал. М.”.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 132, т.ІІІ, дело № 974/1914 г. Б. И. е бил признат за собственик чрез обстоятелствена проверка на основание наследство и придобивна давност на няколко имота в землището на [населено място], в това число нива от 3.7 дка при съседи братя Н., Братя Ц., пазбище и С. Б., и ливада от 1.9 дка при съседи Братя Н. и С. И., находащи се в м. ”Г. м.”. По делото няма данни за датата на смъртта и за наследниците на Б. И., но не се спори, че един от тях е наследодателят на ответниците Д. Б. И…
Със заявление- декларация за членство в ТКЗС Д. Б. И. е внесъл в ТКЗС нива в м.” Г. м.” от 2.1 дка при посочени в декларацията съседи: ТКЗС- Г., Б. Я. и М. М..
С решение от 10.12.2014 г. по гр.д. № 2960/2004 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПТЗЗ, е отменен отказ на ОСЗГ- община „О. купел” да възстанови в съществуващи / възстановими/ реални граници правото на собственост върху овощна градина от 2100 кв.м в строителните граници на [населено място], м. ”Г. м.”, част от имот пл.№ 599 от кадастрален план от 1939 г., и е постановено друго, с което е възстановено правото на собственост върху този имот с граници по т.1-2-3-4-5-6-1 по комбинирана скица, изготвена от вещо лице, съставляваща неразделна част от решението.
С исковата молба ищецът [фирма] е направил възражение срещу материалната законосъобразност на това решение, като е твърдял, че възстановеният на наследниците на Д. Б. И. имот не е идентичен с внесения от наследодателя в ТКЗС и с някой от имотите в м. ” Голяма могила”, описани в нотариалния акт от 1914 г. Това възражение е намерено за основателно. Като се е позовал на заключението на назначените по делото основна, допълнителна и трайна съдебно- технически експертизи, въззивният съд е приел, че не се установява идентичност на процесния имот с някой от имотите по нотариалния акт от 1914 г., както и с имота, внесен от наследодателя на ответниците в ТКЗС. Имот пл.№ 599 по кадастрален план на м.” Н. п.”, изработен 1939 г. е с площ 218 029 кв.м и включва м. ”Голяма могила”. В разписния лист към плана е записан като ”общинска мера на [населено място]”. Вещите лица и от трите експертизи са посочили, че е невъзможно внесеният в ТКЗС имот да бъде идентифициран на място поради липса на трайни топографски елементи и на стар картен материал, съдържащ данни за границите и собствеността на включените в него имоти, както и на помощен кадастрален план за терена. Поради недоказана идентичност на възстановения имот с действително притежавания от наследодателя на ответниците към момента на образуване на ТКЗС въззивният съд е направил извод, че решението, с което имотът е възстановен в съществуващи реални граници, не е породило правно действие и не легитимира ответниците като собственици на спорния имот.
На следващо място е приел, че не са оборени констатациите в съставения за имот пл.№ 599 Акт за частна общинска собственост № 55 от 06.11.1996 г., в който е посочено, че имотът представлява стара общинска мера, а това налага извод, че имотът е бил общинска собственост и общината валидно се е разпоредила с него, внасяйки го като непарична вноска в капитала на ищеца [фирма] с решение № 57 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на Столичен общински съвет. Следователно, приема въззивният съд, към момента на постановяване на решението по гр.д. № 2960/2004 г. имотът не е бил собственост на общината, а на търговското дружество, което съставлява пречка по смисъла на § 6, ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/ отм./ за реално възстановяване на собствеността върху него, дори ако се установи, че наследодателят на ответниците е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката правен въпрос относно допустимостта на косвения съдебен контрол върху заместващото реституционния акт по ЗСПЗЗ решение по гр.д. № 2960/2004 г. на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Този въпрос е бил предмет на обсъждане при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция. В решение № 227/2015 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 3007/2015 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато възникне спор за собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция, съдът е длъжен да проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта за реституция, респ. на заместващото го съдебно решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Тъй като такъв не е бил осъществен, касационната инстанция е отменила въззивното решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС с указания за разглеждане на правоизключващите възражения на ищеца по отношение правата на ответниците, с които въззивният съд се е съобразил. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищецът е доказал собствени права спорния имот, поради което и с оглед условието – ” без първо ищецът да е доказал собствени права върху спорния недвижим имот”, поставеният въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Ищецът [фирма] извежда правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост от обстоятелството, че имот пл.№ 599, част от който е и възстановеният на ответниците, е включен в капитала му с решението на Столичния общински съвет от 19.03.2001 г. Това е достатъчно за преценката за допустимост на предявения иск и в частност за допустимост на косвения съдебен контрол върху реституционното решение, от което ответниците черпят права. Дали към момента на внасянето му в капитала на ищцовото дружество имотът е бил общинска собственост и дали решението на СОС е породило вещноправно действие и легитимира ищеца като собственик, е въпрос по същество, който касае правилността на решението, но не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4883 от
13.06.2016 г. по гр.д. № 1109/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: