5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 09.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………….……. и с участието на прокурора…………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1731 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 8829 от 17.Х.2013 г. на бургаското [фирма] и Т. С. С. от същия град, подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от АК-Бургас против решение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 149/2013 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 417/16.ХІ.2012 г. на Бургаския ОС по т. д. № 210/2012 г. в частта му досежно приетото за установено спрямо двамата касатори /вторият като поръчител на първия/, че те дължат солидарно на [фирма]-София сума в размер на 27 723.38 лв. – като главница по договор за финансов лизинг, 3 027.66 лв. просрочена възнаградителна лихва по същия за периода 31.Х.2010 г. до 8.ІV.2011 г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК /28.ІХ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, за които свои вземания търговецът лизингодател е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение № 3300/29.ІХ.2011 г. по ч. гр. дело № 8187/2011 г. по описа на РС-Бургас.
Двамата касатори поддържат общо оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, погрешно считайки, че то е осъдително /по см. на чл. 404, т. 1, предл. ІІ-ро ГПК/, като претендират касирането му: с довод, че не е било отчетено от въззивния съд „анексирането /или както ищецът се изразява – преструктурирането/ на първоначалния договор за лизинг с променени /утежнени/ лизингови условия, изразяващи се в по-високи лихви”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] и управителят му Т. С. С. обосновават приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса, за които нямало „установена и безпротиворечива практика и решението на ВКС щяло да допринесе за развитието на правото и за уеднаквяване на практиката на съдилищата в страната”:
1./ „Дали преструктурираните договори, предлагани от лизингодателите, представляват анекс към вече сключените такива?”;
2./ Какво е правното значение на прекратяването на един договор за лизинг и едновременно с това, в същия момент, на сключването на нов договор, с цел „да се нулират” вече внесените 80 процента по стария договор?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокирани са доводи, че в изложението към касационната жалба на [фирма] не се поставят правни въпроси от приложното поле на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдебната практика на която касаторът се е позовал не само била непротиворечива, но се явявала и неотносима към предмета на спора.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, съвместната касационна жалба на бургаското [фирма] и неговия управител Т. С. С. от същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно съединените положителни установителни искове на ответното по касация д-во лизингодател са били уважени срещу настоящите двама касатори, Бургаският апелативен съд е приел, при точно съобразяване на клаузата по чл. 41 от процесния договор за финансов лизинг № 90425/24.ІІІ.2010 г., че със сключването му се прекратява предходен договор за финансов лизинг от 2007 г. /№ 80958/, страни по който са били [фирма]-София и бургаското [фирма], като всички възникнали и неплатени задължения по стари договор са дължими от търговеца лизингополучател по новия, а вследствие продължилото тяхно неизпълнение последният е бил надлежно развален по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Следователно налага се констатацията, че въпросът с пореден № 2 от изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК въобще не е бил включен в предмета на спора по делото и няма качеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото във въззивната инстанция. Що се отнася до първия, формулиран в същото изложение към жалбата въпрос, той дори няма естеството на правен, защото е изцяло фактически. При наличието на горецитираната клауза (чл. 41 от договор за финансов лизинг № 90425/24.ІІІ.2011 г.), в която ясно е казано, че предходният договор за финансов лизинг № 80958/2007 г. „се прекратява”, безпредметно се явява обсъждането дали новият договор не е анекс към предишния. В заключение формулираните от двамата касатори въпроси обективно не са годни да обусловят приложимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл 280, ал. 1 ГПК, а верността на твърдението им за липса на съдебна практика по същите не може да се преценява самостоятелно, когато не се навеждат доводи досежно това кои закони са непълни, неясни или противоречиви.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма]-София искане за това с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, двамата касатори ще следва да бъдат осъдени общо да му заплатят разноски в размер на сумата от 843.87 лв., изплатена като възнаграждение за един адвокат на софийския търговец, съгласно приложения към отговора му по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат П. Ив. В. П. от АК-Бургас.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 149/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. VІ, и Т. С. С., ЕГН [ЕГН], от Бургас,[жк], [жилищен адрес] ет. VІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплатят на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 843.87 лв. (осемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2