О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 09.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3766/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
С определение № 411 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д. № 249/2014 г. на Ловешкия окръжен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх. № 2403 от 10.04.2014 г., подадена от Застрахователна компания [фирма]- София, срещу разпореждане № 461 от 19.03.2014 г. по ч.гр.д. № 634/2013 г. на Троянския районен съд, постановено по реда на чл. 415, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против въззивното определение е подадена частна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Ст. П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 461 от 19.03.2014 г. по ч.гр.д. № 634/2013 г. на Троянския районен съд, на основание чл. 415, ал.1 ГПК, са дадени указания на заявителя [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], че може да предяви иск за установяване на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от получаване на съобщението. Съдът е констатирал, че по заявлението на “Л. И.” е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.06.2013 г., предприети са действия по връчване на тази заповед на длъжника, но необосновано е било прието, че длъжника е бил надлежно уведомен. С оглед на това е приел, че срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е започнал да тече на 21.02.2014 г., когато длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение и спрямо тази дата възражението от 25.02.2014 г. се явява подадено в определения от закона двуседмичен преклузивен срок.
Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от заявителя [фирма]. За да остави същата без разглеждане като процесуално недопустима, въззивният съд е приел, че разпореждането по чл. 415, ал.1 ГПК, с което се указва на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито обжалването му е предвидено изрично в закона.
Обжалваното определение е правилно. В мотивите към т.5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заявителят не може в рамките на заповедното производство да търси защита срещу преценката на съда, че възражението на длъжника е подадено в срока по чл. 414 ГПК. Аргументите за това са, че от една страна, съдебният акт по чл. 415, ал.1 ГПК, който обективира преценката на заповедния съд за спазване на преклузивния срок по чл. 414 ГПК, не прегражда развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, т.е. той не е от категорията на актовете по чл. 274, ал.1 ГПК, които могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, а от друга – че в производството по чл. 422 ГПК исковият съд на общо основание преценява всички предпоставки за допустимост на иска, включително наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд, поради което заявителят може да релевира възражението си за неспазен срок по чл. 414 ГПК и в исковото производство. Въззивното определение е изцяло съобразено цитираната задължителна съдебна практика относно характера на акта по чл. 415, ал.1 ГПК и реда за защита на заявителя срещу преценката на заповедния съд за наличие на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК. Поради това също следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 411 от 13.05.2014 г. по ч.гр.д. № 249/2014 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: