О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 12.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 247 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. Ш., С. П. С., Е. А. Н., П. Н. Б., С. И. Б., В. Ю. Д., В. В. Д., О. И. Г. , С. Б. Г. , Е. Л. П., В. Л. П., В. Ц. Т., Б. Л. Т., А. И. К. , М. Д. К., Г. Г. Ч., Р. И. Р., Л. С. Р., В. В. Г., М. В. П., К. В. П., М. М. П., Й. С. Я., Е. Т. Я., Ч. Б. П., С. Б. П., А. А. К., И. Г. У., Ц. И. У., Д. Т. К., М. О. П., Н. Й. Л., Т. К. Л., Н. С. Д., В. В. Н., Л. Б. А., Е. А. А., О. С. П., И. И. П., Б. Б. Б., Д. Д. К., Н. А. К., Й. П. Й., Н. М. В., Д. Л. С., В. Л. С., В. Н. К., Н. Н. Ж., В. А. Б., Д. Й. Д., К. А. Д., П. Д. К., В. С. К., Н. Г. Г., Н. М. Г., К. А. Ц. и В. А. С. против решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, с което е отменено решение от 16.07.2007 г. по гр.д. № 6* от 2008 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от касаторите против СД”М”, гр. С. ревандикационен иск по отношение на помещение от 44.78 кв.м. в гр. С., ж.к.”М” бл.25, вх. В, партерен етаж, при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба СД”М”, гр. С. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд е приел, че за установяване на легитимацията си като собственици ищците се позовават на влязлото в сила на 31.05.2005 г. решение по гр.д. № 3724/2003 г. на СРС, 43 състав, с което за признати за собственици по отношение на О. София и МРРБ, като исковата молба, по която е постановено решението е вписана на 25.02.2003 г. За имота има съставен акт да частна държавна собственост от 17.08.2000 г. и с договор от 25.08.2004 г. Областният у. на София го е продал на ответното дружество. Изложени са съображения, че СД”М” не е било страна по гр.д. № 3724/2003 г., поради което не е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение и тъй като ищците не са провели на настоящия процес пълно и главно доказване на правото си на собственост /в тази насока не са ангажирани каквито и да било доказателства/, то предявения иск се явява неоснователен.
Касаторите считат, че изводите на въззивния съд противоречат на константната практика относно действието на вписването на исковата молба и възможността да се ревандикира имот от лице, придобило правата си след вписване на искова молба срещу праводателя му, израз на която са представените актове на ВКС, ВС и СГС, както на ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, т.е. позовава се на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Поставеният правен въпрос е свързан и с проблема следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател и се явява съществен с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, които макар да не са били изрично изразени, са намерили израз в крайния извод за недоказаност на правото на собственост на ищеца, обусловил изхода от спора.
Изводите на съда във въззивното решение са в противоречие с разрешенията дадени в решение № 862 от 2006 г. по гр.д. № 505/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1* от 14.11.2006 г. по гр.д. № 1072/2005 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 267 по гр.д. № 1325/2002 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 2* от 9.10.1956 г. по гр.д. № 4746/1956 г. на ВС, ІV г.о., определение от 6.03.2002 г. по ч.гр.д. № 261/2002 г. на СГС, ТК относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването.
Останалите актове, на които се позовават касаторите, включително и ТР № 178 от 30.06.1986 г. на ОСГК на ВС не съдържат тълкуване на поставения въпрос, поради което се явяват неотносими в настоящия случай.
В обобщение, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 26.11.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 231.75 лв.
При неипълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при представяне доказателства за платена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: