О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 297/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Българската държава, представлявана от Министъра на ф. , чрез О. управител на област с административен център – гр. М. против решение № 171 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 313/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 327 от 01.07.2008 г. по т.д. № 19/2008 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне предявения иск на касатора срещу Д. А. П. за заплащане сумата от 4520008 лв., съставляваща стойност на компенсаторни записи, по временно удостоверение № 2* издадени с решение № 769 /2000 на О. управител гр. М., отменено с решение по адм. д. №65/2001г. на М. окръжен съд.
Ответницата по касация -Д. А. П. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, тъй като в изложението конкретни доводи не са сочени.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касаторът е поддържал като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел преодоляване непълнота на разпоредбата на чл.13б, ал.1 ЗСКИ. Посочил е още, че съдебна практика по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД във връзка с цитирания текст липсва в хипотеза на неизпълнение на задължението по него и правната възможност на държавата да защити интересите си по възстановяване на даденото. Поставен е и въпроса в тази връзка, а именно – по кой способ следва да се събере дължимото, когато компенсаторните записи са били отчуждени, дали връщането следва да се осъществи в компенсаторни записи със съответния номинал или се дължи тяхната левова равностойност по цени на регулирания пазар. Други доводи не са сочени.
Така изложени съображенията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновават наличието на регламентираните в разпоредбата критерии. За да е налице основание по цитирания текст, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези две предпоставки следва да са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго.
Релевантен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК от значение за точното приложение на закона в конкретния случай не е въведен от касатора, тъй като не е посочена неправилна съдебна практика, формирана в резултат на неточно приложение на закона, която поради неправилното тълкуване от съдилищата трябва да бъде изоставена, респективно да бъде приета друга, съобразно точния смисъл и съдържание на цитираната правна разпоредба. Въпросите, изброени в касационната жалба, по кой способ следва да се събере дължимото, когато компенсаторните записи са били отчуждени, дали връщането следва да се осъществи в компенсаторни записи със съответния номинал или се дължи тяхната левова равностойност по цени на регулирания пазар не са формулирани в контекста на дадени в акта на въззивния съд, разрешения на правния спор по тълкуването и прилагането на закона, а са отразени общо като въпроси по приложение на правната уредба. Искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК изисква въпросите, изложени от касатора да са релевантни с оглед на разрешения с атакуваното решение спор, което в случая не е налице. Съображенията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържани от касатора не обосновават наличието и на втората хипотеза от нормата въпроса по чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за развитие на правото. Това е така, защото в жалбата не е отразена непълнота, неяснота на правната уредба или противоречива уредба, изискваща по тъкувателен път да се изясни смисъла и съдържанието на съответните текстове от закона с нов принос в развитие на правото. Разпоредбата на чл.13б, ал.1 ЗСКИ ясно регламентира случаите, при които съд постанови, че компенсаторните инструменти са били издадени на отпаднало правно основание / какъвто е разглеждания случай/, тогава съгласно текста, неоснователно обогатилото се чрез издаването им лице дължи връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок от датата на уведомяването му от органа по чл.5, ал.1. Отговорът на поставените от касатора общи въпроси по кой ред и какво точно следва да върне обогатилото се чрез издаване на компенсаторни инструменти лице се извежда директно от разпоредбата на ал. 3 на цитирания текст, а неизпълнението на това задължение съобразно чл.14, ал.2 от закона, съставлява административно нарушение и се санкционира по реда указан в нормата.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 5000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 10.11.2008 г. по гр.д. № 313/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. , представлявана от Министъра на ф. , чрез областния управител на област с административен център – гр. М. да заплати на Д. А. П. от гр. В. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 5000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: