О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр.София, 14.07.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 574/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т”О. , гр. С., подадена ч. процесуалния му представител адвокат Н. К. от АК-Варна срещу решението на Софийски апелативен съд № 254/17.04.2008 год., постановено по гр.дело № 822/2006 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ТО, 5-ти състав от 19.12.2005 год. по т.дело № 1140/2004 год., с което е уважен предявеният от „Б”ЕО. , гр. С. иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и е обявен за нищожен сключения на 16.12.2003 год. с нот.акт № 1* том ІІІ, рег. № 9* дело № 408/2003 год. между „А”ООД/в ликвидация/, София и „Т”О. , гр. С. договор за продажба на два недвижими имота на обявеното в ликвидация търговско дружество.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липса на правен интерес за ищеца да води този иск, тъй като не се легитимира като собственик на процесните имоти, които са в патримониума на друго търговско дружество. Навеждат се доводи, че доколкото сделката е сключена само от единия ликвидатор на ответното дружество-продавач, не е налице абсолютна нищожност, а унищожаемост на договора, тъй като се касае за действие без представителна власт, което може да бъде санирано.
С разпореждане от 13.06.2008 год. съдът е дал указания на жалбоподателя да приведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3 ГПК като посочи основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК.
С молба от 26.06.2008 год. жалбоподателят най-общо е формулирал оплакванията си, че апелативният съд „е решил неправилно въпроса за прилагане нормите на ЗЗД относно нищожността на сделка, относно действията без представителна власт и прилагането на нормите на ТЗ относно съгласието при сделки на разпореждане с недвижими имоти, извършвани от търговски дружества…” без да конкретизира в какво се изразява твърдяната неправилност и налице ли е противоречие на обжалваното решение със съдебната практика и по кой материалноправен или процесуален въпрос.
Ответникът по касационната жалба „Б”АД, гр. В. изразява становище, че същата е недопустима, тъй като не са посочени и обосновани предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е обявена на основание чл.26, ал.1 ЗЗД нищожност на извършената продажба на недвижими имоти на обявеното в ликвидация ответно дружество „А”О. поради противоречие на закона. Прието е, че е нарушена императивната разпоредба на чл.269, ал.2 ТЗ, според която ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно, а в случая посоченото задължително представителство не е налице, тъй като сделката е извършена само от единия от вписаните двама ликвидатори, което обуславя нейната нищожност. Прието е също, че е налице правен интерес за ищеца да води иска по чл.26, ал.1 ЗЗД предвид обстоятелството, че се касае за извършена в нарушение на закона продажба на недвижими имоти, принадлежащи на ответното дружество в ликвидация, в което ищецът е съдружник с 50% дялово участие в капитала му, което води до непосредствено увреждане на интересите му. Така постановеното решение е в съответствие с действуваща нормативна уредба и постоянната съдебна практика по аналогични дела.
Поначало представителството при търговските дружества е уредено изрично от нормите на Търговския закон и в тази връзка разпоредбите на ЗЗД намират субсидиарно приложение само когато липсва такава изрична уредба в специалния закон. Действително, правните действия извършени от лице без представителна власт не правят автоматично действията нищожни, тъй като те могат да бъдат потвърдени от носителя на правото. В случая, обаче, сделката е сключена от лице, което има представителна власт-ликвидаторът безспорно разполага с такава, но същият съгласно разпоредбата на чл.269, ал.2 ТЗ не може еднолично да извършва действия, обвързващи обявеното в ликвидация търговско дружество, включително разпоредителни сделки с имущество на дружеството. Правилото на чл.42, ал.2 ЗЗД се отнася само за договорното представителство, но не и при представителството по чл.269 ТЗ възникнало по силата на закона, в който случай редът е императивно установен. Именно нарушаването на посочената изрична нормативна уредба, която има императивен характер води до абсолютна нищожност поради невъзможност сделката да бъде санирана от вече прекратеното и обявено в ликвидация търговско дружество, при което положение чл.301 ТЗ /на който се позовава касатора/ в случая не намира приложение.
Ликвидацията се осъществява от специално назначени лица-ликвидатори, които представляват и управляват дружеството по време на цялото ликвидационно производство. В тази връзка ликвидаторите имат правата и задълженията на представителния и изпълнителен орган на прекратеното търговско дружество. Изрично чл.269, ал.2 ТЗ изисква ликвидаторите да представляват дружеството само заедно. Освен това ликвидаторите имат определени в закона правомощия. Нови сделки могат да се сключват само ако това се налага от самата ликвидация и те са насочени предимно към събиране на вземанията, осребряване на остатъчното имущество и разпределянето му между съдружниците след като се удовлетворят кредиторите на дружеството в ликвидация.
Видно от данните по делото, жалбоподателят не е посочил конкретен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и за който твърди, че е налице някое от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Развитите от жалбоподателя доводи в касационната жалба представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение и са основания за касирането му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретна практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи, нито представя решения на съдилища, в които противоречиво се разрешава правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в атакувания съдебен акт.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитието на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
Като не е извел конкретните правни въпроси, разрешени от въззивния съд и не е посочил кое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК поддържа, жалбоподателят неоснователно иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ТО, 3-ти състав № 254/17.04.2008 год., постановено по гр.дело № 822/2006 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: