ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
София, 10. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 924 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7069/24.10.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 7509/2017, с което е потвърдено решение № 41731/22.02.2017 на Софийския районен съд по гр. д. № 16351/2016, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5.902,08 лв.
Недоволен от решението е касаторът Ч. Б. С., представляван от адв. Д. Н. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта трудовото правоотношение да бъде прекратено поради и извършването на дисциплинарно нарушение, за което не са искани обяснения, както и да бъде призната законността на дисциплинарно уволнение поради извършването на дисциплинарно нарушение, което не е посочено в заповедта за уволнение и не се твърди да е извършено в производството по оспорването на уволнението с иск пред съда; както и за задължението на съда да обсъди мотивите на работника и на свидетеля да предприемат действията, за осъществяването на които са събрани доказателства по делото, които (въпроси) са решение в противоречие с практиката на ВКС, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 448/30.06.1998, ВКС, III ГО по гр. д. № 948/1997, решение № 1506/10.12.1999, ВКС, III ГО по гр. д. № 408/1999, решение № 676/12.10.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 999/2009 и решение № 657/21.10.1988 ВКС, III ГО.
Ответникът по жалбата С.у., представляван от адв. Св. Н. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че решението е правилно. Претендира направените по делото разноски в размер на 1.116,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „главен асистент” в Юридическия факултет, катедра „Конституционноправни науки”, като трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД 25 – 3/22.01.2016, връчена на 25.01.2016г. нa основание чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 187, т. 10 КТ, чл. 4, чл. 56, т. 2 и т. 3 от Закона за висшето образование, чл. 115, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 128, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на СУ за това, че: на 05.11.2015г. около 9.00 ч. сутринта в Биологическия факултет на СУ за пореден път е поискал студент от ІІ курс да остане след семинарните занятия. След като студентът останал, служителят го накарал да направи 100 лицеви опори, за да получи заверка, и го осведомил за сексуалната си ориентация. След тази дата започнал да изпраща на студента П. съобщения по мобилния телефон и да го кани на среща в извънучебно време. Колеги на студента са били свидетели на действията на служителя. Запазени са и съобщенията от мобилния телефон на студента; на 12.11.2015г. по същото време, след приключване на семинарните занятия, служителят е провел разговор със студента, който му заявил, че не трябва да му изпраща съобщения и да му отправя покани за срещи в извънучебно време. Студентите от групата са били свидетели на разговора между служителя и студента; на 13.11.2015г. е подвел студентите от друга група по време на семинарните занятия да проведат подписка за изключване на колегата им, тъй като този студент му предлагал подкуп. Студентите са били манипулирани, като служителят им е предоставил неверни факти и ги е заплашил, че ако не организират подписката, няма да получат заверка. По същия начин служителят е процедирал и със студентите от други две групи;на всички учебни занятия, включително през м. ноември 2015 г., служителят се е явявал на работа, придружен от въоръжена охрана, която демонстративно е показвала оръжията, с които разполага. Това поведение противоречи на нормалната организация на учебния процес и на установения ред за работа в С. у.. На служителя не е давано разрешение да посещава учебните занятия и води семинарните занятия в присъствието на въоръжена охрана. Съгласно чл. 29, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на СУ и чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „д” от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внасянето на всякакъв вид оръжие на територията на Университета е строго забранен.
Преди издаване на заповедта, на 15.12.2015г. е проведено заседание на Факултетния съвет на ЮФ (протокол № 3 на л. 82 – 97 от делото на СРС), по т. 1 от дневния ред на което е обсъдена подписка за нарушаване на трудовата дисциплина и академичната етика от ищеца. След обсъждане на заявленията от студента, ищеца, постъпилата подписка и докладна записка и след изслушване на част от събралите се около 30 студенти, ФС взема единодушно решение да бъде предложено на ректора да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.
Преди издаване на заповедта работодателят е изискал от ищеца обяснения по реда на чл. 193 КТ и такива са дадени на 06.01.2016 г. В тях ищецът твърди, че нямал никакъв несвойствен интерес към посочения студент нито желание да контактува с него извън задължението му всеки колега да бъде подготвен и да получи необходимия обем от материали и знания по съответната учебна дисциплина. На 05.11.2015г. студентът останал след семинарните занятия по собствено желание, като в обясненията се отрича ищецът да го е карал да прави лицеви опори, за да получи заверка, както и да го е уведомявал за сексуалната си ориентация или канил на срещи в извънучебно време. Ако е имало есемес, то е поради желание помогне с материали и книги, защото студентът нито веднъж не се справил с поставените му контролни задачи. В обясненията се твърди още, че на 12.11.2015г. студентът заплашил ищеца с баща си и заявил, че „ще му спретне компромат и ще стане много лошо”. Имало свидетели, присъствали на случката, за които ищецът бил представил на декана техни свидетелски показания. Твърди се още, че студентът се опитал да предложи на ищеца „почерпка”, което било извън всякакви академични правила. На 13.11.2015г . ищецът не е искал подписка за изключването на студента. Няколко лица от друга група с техен почерк били написали текст, под който се подписали тези, които пожелали. Студентите не били манипулирани от ищеца и същият не им бил предоставял неверни факти, нито ги бил заплашвал, че няма да получат заверка. Вярно било, че се е придвижвал с охрана поради заплахи за живота му във връзка с имуществен спор, но тя не била въоръжена и в огромния брой от случаите оставала в коридора.
От разпита на свидетеля П. се установява, че по силата на сключен граждански договор с фирма охранявал ищеца от май – юни до края на 2013 г., а след това и до юни 2016 г., когато графикът му го позволява. В останалото време знаел, че ищецът е охраняван от други охранители. Задълженията му били да бъде невъоръжена охрана и никога не носел личното си оръжие докато го охранява, а служебно оръжие нямал. Придружавал ищеца до С. у., вкл. в Биологическия факултет, до Технически университет, С. и до П. университет. Докато го охранявал, влизал в някои зали и сядал на някоя от скамейките по-близо до него и наблюдавал някой да не се опита да направи нещо.
От разпита на свидетеля П. установява, че през 2015 г. бил студент ІІ курс в университета, а ищецът водел упражненията по М.. Още на първото упражнение ищецът му казал, че няма да му завери семестъра, а след като свидетелят отговорил с безразличие „добре”, му дал да научи огромен материал за следващия път. На следващото упражнение на 05.11.2015г. ищецът казал на свидетеля пред цялата група да остане след упражненията. Накарал го да направи 100 лицеви опори, но свидетелят го приел на шега, защото тренирал и за него това било удоволствие. Направил 100 лицеви опори. След това обаче ищецът му казал, че е бисексуален и че харесва свидетеля, а последният се ядосал и излязъл. Лицевите опори правил в стая 459 в Биологичния факултет на [улица]. По-късно на същия ден ищецът му пратил есемес „Звънни събота да пием по кафе, ако имаш време”, а след като свидетелят не отговорил, получил втори есемес със съдържание: „Не писа ОК”. Свидетелят споделил със семейството си за проблема, а баща му го посъветвал да говори на следващото упражнение с ещуца и да му каже, че не е нито бисексуален, нито хомосексуален и да не се занимава с него. На 12.11.2015 г. след упражненията, които свършвали около 9 часа, свидетелят извикал ищеца пред вратата и му казал това, което го посъветвал баща му. Били те двамата, охраната на ищеца и двама състуденти, които били на около 5 м от тях. Ищецът му казал, че есемесите не са доказателства и че винаги може да преиначи фактите така, че все едно му е изпратил есемес с цел да му помага. От колеги свидетелят разбрал, че след 12.11. ищецът започнал подписка срещу него да бъде изключен от университета, като накарал колега от втори поток да напише подписката от негово име и ги заплашил, че ако не подпишат няма да им даде заверка. За горното свидетелят сезирал академичното ръководство, след като разбрал за пуснатата подписка срещу него. Сигнала подал лично до декана на ЮФ. Свидетелят присъствал на Факултетен съвет, на който се коментирало случилото се с него.
От разпита на свидетелката В. се установява, че е състудентка на предходния свидетел от същата група. На 15.10.2015 г. отишла за първи път на упражнения при ищеца, който винаги давал на отсъстващите „наказателно контролно”, но й направило впечатление, че на Д., който също отсъствал, ищецът дал много по-голям обем за това контролно. На 15.10. ищецът заямил на студента, че той при него заверка няма да вземе. След това на почивките също се забелязвало по-особено отношение към него, попитал го директно: „Заякнал си, тренираш ли някъде, тренирал си нещо?”. На следващите упражнения също давал на Д. да прави контролни, изисквал от него да чете допълнителна литература в изключително голям обем, за седмица било непосилно да се прочете. Самите материали въобще не влизали в тези по конспекта. Свидетелката знаела от Д., че за да получи заверка от асистента последният искал от него да прави лицеви опори. Той споделил с нея и че след като направил лицевите опори, асистентът споделил своята по-различна сексуална ориентация. Свидетелката лично била виждала изпратените есемесите. В деня след упражнението на 12.11. ищецът започнал подписка срещу Д., на упражненията в групите казвал, че предишния ден му е предлагал подкуп в размер на 200 лв., като заплашил студентите, че ако не се подпишат, няма да им даде заверка. В част от групите заявил, че по време на упражнението на 9-а група Д.. се е опитал да му предложи подкуп. Подписката била против практиката да се дават подкупи на преподаватели и в нея бил упоменат случаят с Д.. Свидетелката присъствала на всички упражнения по 15.10.2015 г. насетне, в нейно присъствие нямало предлагане на подкуп. След това колегите на Д. решили да започнат подписка за изключването на ищеца, в която се включили студенти от ІІ курс и от по-горни курсове. Студенти от горните курсове споделили, че на тях също е предлагано от ищеца срещу лицеви опори да получат заверка. Свидетелката се явила на Факултетния съвет, на който запознали професорите със случая. На упражненията ищецът идвал винаги с охрана, с един охранител, който сядал най-отзад в стаята и винаги носел хладно оръжие. Свидетелката заявява, че е виждала само пистолет, „друго хладно оръжие” не е виждала.
Свидетелят Н. през 2015 г. също бил студент във ІІ курс в 12. група. За конфликта между ищеца и Д. знаел доста широк кръг от хора, вкл. свидетелят. Най-напред на упражнението в неговата група ищецът представил версията си за конфликта между двамата. Асистентът влязъл на упражнението във видимо лошо настроение и им разказал, че предишния ден на упражнението на 9. група Д. се опитал да го подкупи, защото изпитвал трудности с материала, като на въпросното упражнение им казал, че се опитал да му даде 50 лв. пред всички присъстващи на упражнението на 9. група, а в последващи срещи със студентите от 12. група ищецът казал, че Д. многозначително е бъркал в джоба си, после – че сумата била 200 лв. Било им казано, че трябва да се състави подписка срещу неакадемичната практика в университета, текстът на подписката бил продиктуван дословно от ищеца на колега от 12. Х. В.. След което подписката била пусната в групата и ищецът казал на студентите, че който не се подпише в подписката няма да бъде допуснат да прави колоквиума, предвиден за следващото занятие. Всички от групата се подписали в тази подписка под страх, че няма да имат възможност да направят колоквиума, а в първото занятие им било обяснено, че за да получат заверка за допускане до изпит по предмета трябва да са положили два колоквиума. Свидетелят лично разговарял с Д., който му обяснил, че твърденията на ищеца за предложен подкуп са неверни. Ищецът му предложил да направи 100 лицеви опори без тениска, за да разрешат проблемите си. Доколкото знаел, студентът направил исканите лицеви опори. Покани от ищеца за срещи в извънучебно време имало и към момчета от групата на свидетеля, а доколкото бил чувал, подобни покани имало и към колеги от други групи. В подкрепа на Д. имало друга подписка, изготвена от няколко колеги от курса, вкл. свидетеля. В нея впоследствие се подписали много колеги, вкл. такива, които подписали предишната на асистента. Свидетелят присъствал на Факултетния съвет, на който било обсъждано поведението на асистента. Свидетелят Н. имал фейсбук профил, имало няколко дискусии между студентите, защото асистентът заявил, че ще настоява за изключване на Д. от университета. Ищецът присъствал на упражнения с хора, които той окачествил като телохранители. На упражненията на 12. група идвал с един охранител, последният сядал на стол в задния десен ъгъл на стаята. Свидетелят не е виждал охранителят да е бил въоръжен.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че на 05.11.2015 г. около 9 ч. ищецът е казал на студента да остане след упражненията, след което го накарал да направи 100 лицеви опори, за да получи заверка по предмета. Въззивният съд е споделил напълно извода на първоинстанционния съд, че за тежестта на нарушението е без значение дали мотивите на ищеца да накара студент да прави лицеви опори имат сексуален характер, или целят неговото унижамане заради слабата му подготовка по преподаваната от ищеца дисциплина. Подобно отношение на главен асистент към студент по право в най-реномирания български университет несъмнено представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, на което съответства и най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 188, т. 3 КТ. Всъщност доводите в жалбата във връзка с това нарушение се свеждат до един – че неправилно СРС е кредитирал показанията на св. П., който единствен твърдял да е каран от ищеца да прави лицеви опори. Очевидно и няма как да се ангажират други преки свидетелски показания предвид обстоятелството, по което не се спори, че по указание на ищеца студентът е останал след упражнението на 05.11.2015г. сам с него в кабинета, в който са се провеждали упражненията. Неясно остава защо лицето, осъществяващо физическа охрана на ищеца, не се е намирало в кабинета в този момент – кое е налагало разговор за показаните от студента слаби резултати да бъде провеждан насаме. Както беше посочено по-горе, няма причина показанията на свидетеля, ценени по реда на чл. 172 ГПК, да не бъдат кредитирани – същите са преки, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, които, макар косвено, потвърждават установената от ищеца практика да дава заверка срещу лицеви опори или осъществяването на срещи в извънучебно време с момчета в групите, на които преподава.
По несъмнен начин е установено и извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по т. 3., че на 13.11.2015 г. по време на упражнение ищецът е подвел студентите от 12. група да проведат подписка срещу студента П.., тъй като този студент му е предлагал подкуп. Ищецът е манипулирал студентите, като от една страна е твърдял пред тях неверни факти, а от друга ги заплашил, че ако не участват в подписката, няма да получат заверка. За неоснователен съдът намира довода на въззивника, че първоинстанционният е „дописал” извършеното от него дисциплинарно нарушение, с което го лишил от правото му на защита. Видно от представеното от ищеца „обръщение” от студенти по специалността „Право”, ІІ курс (л. 34 от делото на СРС), именно това е подписката срещу студента П., за която свидетелят Н. сочи, че студентите са били заблудени и заплашени от ищеца да подпишат. Действително, в т.нар. „обръщение” не се иска директно изключване на студента П., а се протестира (под диктовката на ищеца) срещу „неакадемичните практики да се правят опити за раздаване на подкупи на преподаватели”, но според ясните показания на свидетеля Н. изявлението на ищеца е било именно въз основа на тази подписка да настоява за изключване на П. от университета.
Несъстоятелен е и доводът на въззивника във връзка с извода на първоинстанционния съд, че по делото няма доказателства студентът П. да е предлагал подкуп на ищеца. Според представените от самия ищец на работодателя „свидетелски показания” (л. 37 – 39 от делото на СРС), предложението за „почерпка” от студента П. било направено на семинарното упражнение на 12.11.2015г., а не след него и пред вратата на кабинета, в който се е провеждало. Поради това правилно съдът е взел предвид показанията на свидетелката В., присъствала на всички семинарни упражнения от 15.10.2015г. насетне, че подкуп не е предлаган от студента по време на упражненията. Следва да се вземат предвид и показанията на свидетеля Н., съгласно които ищецът първо заявил пред 12. група, че Д. му предложил подкуп в размер на 50 лева, после – че „бъркал многозначително в джоба си”, а след това – че подкупът бил в размер на 200 лева.
От правна страна съдът е приел, че ответникът е упражнил надлежно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Нарушенията са посочени в мотивите на заповедта за уволнение, поискани са и са дадени обяснения по всяко от тях, доказано е осъществяването им, като е преценена правилно тежестта на нарушенията и тежестта на наложеното дисциплинарно наказание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. В решението съдът е изложил съображенията си, защо счита, че тежестта на извършеното нарушение е равна при двата възможни мотива на преподавателя и на студента да предприемат действията, за осъществяването на които са събрани доказателства по делото.
При този изход на делото на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1.116,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7069/24.10.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 7509/2017.
ОСЪЖДА Ч. Б. С. от С. да заплати на С. у. „С. К. О.” сумата 1.116,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.