О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 11.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5552 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Ч. против решение № 6563/08.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 13632/2015 г. от ІІ-б състав на Софийски градски съд.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Обжалвано е въззивно решение в частта, с която съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.19 от Наредба за командировките в страната са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че със заповед № 06/405/30339 от 21.07.2014 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото провоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата. Наличието на основанието, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, като е приел, че от представеното щатно разписание, в сила от 15.07.2014 г. на работодателя, е видно, че длъжността „регионален мениджър“е премахната. Прието е, че са неоснователни твърденията на ищеца, относно обстоятелството, че функциите на длъжността „зонален мениджър“ са идентични с тези на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът е сравнил длъжностите по новото и по старото длъжностно разписание, като е приел, че основните функции на длъжността „регионален мениджър“, видно от длъжностната характеристика, приета по делото, са свързани с обезпечаване на успешното функциониране на търговските обекти, за които отговаря; осигуряване на изпълнение на зададени програми за работа в търговската мрежа; осигуряване изпълнението на оперативни и аддминистартивни процесдури, свързани с дейности по маркетинг и прадажба в съответиня регион, както и осигуряване изпълнението на ценови листи, условия за остъпки и доставка, методи за продажба и др. Прието е, че съгласно утвърдената от работодателя длъжността характеристика за длъжността „зонален мениджър“, основните задължение са свързани с популяризиране и утвърждаване на търтовските марки на работодателя и внедряване на фирмени стандарти, контролиране на наличието и състоянието на продуктите и рекламните материали по обектите, изграждане на актуална база данни на клиентите на работодателя, т.е.доколкото основните функции за длъжността регионален мениджър управленски, тези за зонален мениджър са насочени към осигуряване на качество и реклама на предлаганите продукти на пазара. Въз основа на горното е прието, че са налице нови функции, като обстоятелството, че част от дейностите се припокриват, не обосновава извод за незаконността на уволнението, тъй като при т.нар. трансформация на длъжности, реално е престанала да съществува съкратената длъжност. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че е налице реално съкращение в щата и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е законосъобразна, като е приел, че в случая се касае са премахнати и двете длъжности „регионален мениджър“, поради което не е задължителен подбор, следователно не е нарушена нормата на чл. 329 от КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставки относно допустимост на касационното обжалване.
Твърди се, че съдът в противоречие с практиката на ВКС е приел, че е налице реално съкращение в щата, тъй като според касатора не е налице създаване на нова длъжност, а е налице промяна единствено на наименованието, като в тази насока се сочат решения на ВКС, в които е прието, че за да е налице реално съкращение в щата, е необходимо да са премахнати трудовите функции за длъжността, като при новото щатно разписание следва новата длъжност да различна като основани права и задължения на работника.
Доколкото в исковата молба, както и в решението на въззивната инстанция, основният довод на ищеца, както и решаващите изводи на съда са свързани с този правен въпрос, същия е относим към производството по чл.288 ГПК. Останалите доводи в изложението, касаещи други доводи за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение са неотносими към настоящото производство, доколкото на първо място не са били наведени от ищеца с исковата молба, както и на следващо място, не са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд с обжалваното решение, респ. не следва да се търси наличието на предпоставки относно допустимостта на касационното обжалване, свързани с противоречие с практиката на ВКС или останалите предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
По правния въпрос, относим към производството, съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, доколкото не е приел от правна страна, че е налице реално съкращение в щата тогава, когато трудовите функции на закритата щатна длъжност са преминали към новосъздадена длъжност и реално са продължили да съществуват, т.е. че е налице само промяна в наименованието на длъжността по старото и по новото щатно разписание. Напротив, съдът е приел, че трудовите функции на новосъздадената длъжност се различават по своето съдържание, права и задължения от тези на закритата длъжност. Тези изводи на съда, свързани с наличието на реално съкращение в щата не противоречат в своята правна част на задължителната съдебна практика, напротив, съобразени са с нея. В останалата част, изложението на касационните основания представлява оплакване по съществото на спора, като не интерпретират факти по делото и доказателства, като от тази интерпретация на доказателствения материал се правят правни изводи и доводи, различни от тези на въззивния съд. В тази си част, изложението на касационните основания представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение. В производството по чл.288 ГПК е недопустимо касационната инстанция да проверява фактите по спора и да прави проверка на обосноваността на съдебното решение, т.е. дали трудовите функции на съкратената длъжност и тази на новосъздадената се припокриват и съвпадат в основаните си права и задължение е фактически, а не правен въпрос и неговото проверка следва се извърши при разглеждането на касационната жалба по същество, но само ако са налице предпоставките за допускането на касационното обжалване. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а е касационно основание по чл.281 ГПК, поради което доводите на касатора, свързани с необоснованост на съдебното решение не следва да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допускането на касационното обжалване.
С оглед горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6563/08.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 13632/2015 г. от ІІ-б състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.