– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
гр. София 13.05.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.11.2018 (четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3853 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4383/09.08.2018 година, подадена от Х. С. Н. срещу решение № 87/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 154/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Ямбол е потвърдил първоинстанционното решение № 34/12.04.2018 година на Районен съд Елхово, постановено по гр. д. № 833/2017 година, с което на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАЗ е развален сключения на 12.11.2013 година между П. Д. А., в качеството й на арендодател и Х. С. Н., в качеството му на арендатор, договор за аренда на земеделски земи, с нотариална заверка на подписите с рег. № ****/12.11.2013 година на Ж. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елхово, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с рег. № 4500/18.11.2013 година, акт № **, том **, по отношение на описаните в него земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], [община].
В подадената от Х. С. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу него от П. Д. А. иск с правно основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗАЗ да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Ямбол по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Д. А. е подала отговор на същата с вх. № 5135/27.09.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 87/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 154/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Х. С. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.07.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4383/09.08.2018 година Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Ямбол е приел, че П. Д. А. била собственик на земеделски земи, намиращи се в землището на [населено място], [община], представляващи поземлен имот к идентификатор № …, с площ от 3.000 декара, в местността „А.“, поземлен имот с идентификатор № …, с площ от 4.000 декара, в местността „Д.“, поземлен имот с идентификатор № …, с площ от 4.901 декара в местността „К.“ и поземлен имот с идентификатор № …, с площ от 3.200 декара, в местността „П.“. С договор за аренда на земеделски земи от 12.11.2013 година, сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № 3400/12.11.2013 година на Ж. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елхово, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара и вписан в Службата по вписванията с рег. № ****/18.11.2013 година, акт № **, том ** А. отдала на Х. С. Н. под аренда посочените земеделски земи за срок от петнадесет години, срещу арендно заплащане по 20.00 кг/дка за съответната стопанска година или левовата равностойност на същото, съгласно пазарните цени за съответната стопанска година. Уговорено било плащането да стана в срок до 01.10 за всяка стопанска година. Н. не бил изпълнил задължението си за заплащане на уговореното с договора арендно възнаграждение, от датата на сключване на договора до датата на предявяването на иска за развалянето му.
Съставът на Окръжен съд Ямбол е посочил, че тези обстоятелства били безспорни и се установявали, както от представените писмени доказателства, така и от признанията на страните. Освен това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ арендодателят можел да развали договора за аренда поради забавяне плащането на арендното плащане за повече от три месеца, като развалянето на договори за аренда, сключени за срок по дълъг от десет години или пожизнено ставало по съдебен ред. В случая договорът за аренда е сключен за срок от петнадесет години. А. плащане не било направено за стопанските 2014 година, 2015 година, 2016 година. и 2017 година. Затова предявения на основание чл. 28, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗАЗ иск за разваляне на арендния договор бил допустим и основателен и първоинстанционният съд правилно го бил уважил. Въззивният съд напълно споделял мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, като на основание чл. 272 от ГПК препращал към тях, като неразделна част от мотивите на въззивното решение.
Същевременно първоинстанционният съд е посочил, че заявеното от Х. С. Н., в отговора на исковата молба, че не е извършил плащане на арендните вноски поради значителни затруднения при обработката на арендуваната земеделска земя, тъй като същата била неблагоприятна за това, не го освобождава от поетото с договора задължение да заплати уговореното с договора възнаграждение. Нямало доказателства и П. Д. А. да е била надлежно уведомен, през изминалите повече от три години от началото на действието на договора, че арендаторът има някакви затруднения с обработката на земите и съответно с извършването на редовното и навременното арендно плащане по договора. Предвиденото в чл. 28 от ЗАЗ основание за разваляне на арендния договор било специфично такова, като при тази форма на неизпълние, изваряваща се в забава на арендното плащане за повече от три месеца и когато договорът за аренда нямал за предмет държавни или общински земи, било налице отклонение от общия ред по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на двустранните договори, т. е. налице било отклонението от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за развален. В този смисъл било и ТР № 2/20.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 2/2015 година на ОСГТК на ВКС. Затова направеното от Х. С. Н. предложение за плащане на дължимите се арендни вноски, без дори същото да е било реално изпълнено и към момента на проведеното пред първата инстанция открито съдебно заседание, не можело да се тълкува в полза на Н..
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. С. Н. е поискал обжалваното решение да Окръжен съд Ямбол да бъде допуснато до касационен контрол по правния въпрос за това нищожно ли е решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, сключен да срок по-дълъг от десет години, при уговорено в същия договор, като задължение с право на избор съгласно чл. 130 и следващите от ЗЗД-задължение за арендно плащане-уговорено като плащане в натура или в пари, при условие че изборът на вида на престацията, която би се приела за валидно изпълнение на арендното плащане се извършва от ищеца (арендодател) едва с подаването на исковата молба, или такова решение на въззивния съд е недопустимо, или неправилно, и от какви точно пороци страда то. Този въпрос обаче не представлява обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същата е уточнена в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Същият е свързан с упражняването на правото на избор в случаите, когато изпълнението може да бъде извършено чрез една от няколко възможни престации и с това дали ако страната, на която това право принадлежи не го упражни в срок, вследствие на което то премине в насрещната страна по правоотношението и тази страна не го упражни в определен срок изпада в забава и не може да твърди такава на първоначалната страна по договора. Твърдения в тази насока обаче не са наведени от Х. С. Н. с подадения от него отговор на исковата молба, поради което не са включени в предмета на спора и затова както първоинстанционния, така и въззивния съд не са били длъжни да обсъждат приложението на чл. 130 и следващите от ЗЗД в отношенията между страните по арендния договор. По тези причини така поставения въпрос, свързан с приложението на чл. 130 и следващите от ЗЗД, не е бил включен с предмета на спора пред въззивния съд и не е обусловил правните изводи при постановяване на решението му. Този въпрос се поставя за първи път едва пред касационната инстанция, поради което и не може да бъде разглеждан от нея.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 87/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 154/2018 година по подадената срещу него от Х. С. Н. касационна жалба с вх. № 4383/09.08.2018 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на спора Х. С. Н. ще трябва да заплати на П. Д. А. сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87/17.07.2018 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по гр. д. № 154/2018 година.
ОСЪЖДА Х. С. Н. от [населено място], [община], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на П. Д. А. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 200.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.