О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 18.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1776/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Булгаргаз” ЕАД – [населено място], срещу определение № 641 от 22.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 764/2018 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е отменено определение № 1728 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 934/2018 г. на Софийски градски съд, с което не е допуснато обезпечение по искане на „Плутос ейджънси ЛЛС” – дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законодателството на Кайманови острови, в качеството му на кредитор на „Петрокелтик САРЛ”, и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от „Плутос ейджънси ЛЛС” като процесуален субституент на длъжника си „Петрокелтик САРЛ” против „Булгаргаз” ЕАД, за заплащане на сумата 50 000 лв. – част от вземане с общ размер 405 029.66 лв., на основание договор за продажба на газ, за който е издадена фактура №[ЕИК]/06.11.2017 г. за доставка на природен газ за м. октомври 2017 г. по договор за покупко – продажба на природен газ от 31.08.2017 г. между „Петрокелтик САРЛ” и „Булгаргаз” ЕАД, чрез налагане на запор върху посочени в определението банкови сметки на „Булгаргаз” ЕАД в „Ситибанк Европа” АД, КЧТ със седалище в [населено място] и „Райфайзенбанк (България)” АД до размер общо на сумата 50 000 лв., при условие, че молителят представи доказателства за внесена гаранция в размер на 10 000 лв., и е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че обезпечението е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК при отсъствие на обезпечителна нужда за ищеца по бъдещия иск и на убедителни писмени доказателства относно качествата му на кредитор на длъжника „Петрокелтик САРЛ” и на агент по учредени чрез залог обезпечения, с които е обоснована легитимацията за предявяване на иска. Навежда доводи, че с оглед осъществяваната от дружеството търговска дейност, свързана с доставки на природен газ, и притежаваната от него единствена за страната лицензия за обществена доставка на природен газ, търпи от налагането на запора преки вреди, които се изразяват в пораждане на съмнения у доставчиците и клиентите относно изпълнението на поети договорни задължения и в дискредитиране на газовия пазар в страната и в региона.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.275, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната касационна жалба „Плутос ейджънси ЛЛС” – чрез пълномощника на дружеството в Република България адв. И. А.. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване поради липса на надлежно и точно мотивирано изложение на основанията за достъп до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.2 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че бъдещият осъдителен иск за сумата 50 000 лв. – част от вземане с общ размер 405 029.66 лв., чието обезпечаване е поискано с молбата на „Плутос ейджънси ЛЛС”, е допустим и че посочената от молителя – ищец по бъдещия иск, обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на ответника „Булгаргаз” ЕАД, е подходяща с оглед търсената с иска защита. След преценка на представените в обезпечителното производство писмени доказателства въззивният съд е направил извод, че доказателствата са убедителни по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК по отношение възникването на вземане в полза на „Петрокелтик САРЛ” към „Булгаргаз” ЕАД за сумата 405 029.66 лв. от доставка на природен газ по договор за покупко – продажба на природен газ от 31.08.2017 г., но не и по отношение качествата на „Плутос ейджънс ЛЛС” на кредитор на продавача по договора „Петрокелтик САРЛ” и на агент на други негови кредитори с учредени чрез залог обезпечения, с които качества е обоснована активната легитимация за предявяване на иска при предпоставките на чл.134 ЗЗД. Като е съобразил липсата на убедителни доказателства за посочените обстоятелства и едновременно с това наличието на останалите предпоставки за допускане на обезпечение, въззивният съд е определил парична гаранция в размер на 10 000 лв. и при условията на гаранция е допуснал поисканото обезпечение чрез запор върху банкови сметки на ответника по бъдещия иск до размер на сумата, за която искът ще бъде предявен като частичен – 50 000 лв.
В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че спорът дали ищецът е кредитор на „Петрокелтик САРЛ” и агент на други негови кредитори /процесуална фигура, чужда на българското право/, за да разполага с правото да предяви иска по реда на чл.134 ЗЗД, не може да бъде разрешен в обезпечителното производство и че установяването на спорните качества с категорични доказателства е предмет на бъдещия исков процес.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с твърдения, че „обжалваното определение е неправилно поради липсата на разглеждане и произнасяне от въззивната инстанция на следните въпроси : 1. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1ГПК (и в двете хипотези), когато ответникът, в случая „Булгаргаз” ЕАД, е дружество търговец, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията и от публично обявения ГФО е видно, че активите му са значително по-големи от цената на бъдещия иск. Също така от партидата е видно, че дружеството не е в производство по несъстоятелност или ликвидация; 2. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК (и в двете хипотези), когато молителят не е изложил обстоятелства и не е ангажирал доказателства, които да установяват поведение на ответника, целящо намаляване, застрашаване от намаляване или накърняване на имуществото, което може да служи за обезпечение на кредиторите; 3. Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК (и в двете хипотези), когато молителят само е заявил наличие на обезпечителна нужда, без да изложи конкретни обстоятелства и да представи доказателства, които действително да установяват такава и в кой момент ответникът може да изложи обстоятелства и да ангажира доказателства за липса на обезпечителна нужда”. Специфичният селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументиран със съображения, че въпросите са решени в противоречие с практиката в определение № 1752/01.11.2012 г. по ч. т. д. № 1350/2012 г. на Пловдивски апелативен съд и определение № 356/11.05.2012 г. по ч. гр. д. № 260/2012 г. на Сливенски окръжен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според разясненията и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение, респ. определение, да е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са изпълнени някои от специфичните за достъпа до касация основания, визирани в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./, а след изменението – в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, който следва да докаже и поддържаните допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на обжалвания въззивен акт, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали въззивният акт е правилен.
Твърдението на касатора, че обжалваното определение е неправилно поради липса на произнасяне от въззивната инстанция по формулираните в изложението въпроси, изначално изключва наличието на общото основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. След като въпросите не са обсъждани от въззивния съд, допускането на поисканото с молбата по чл.390 ГПК обезпечение на бъдещ иск не е обусловено от тяхното разрешаване и по повод на тях не може да се реализира касационен контрол върху правилността на обжалваното определение. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд няма правомощия да преценява дали липсата на произнасяне по поставените въпроси е довела до неправилност на определението, поради което определението не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, че е неправилно.
Самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване е отсъствието на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – значение на посочените в изложението въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По приложението на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, уреждаща обезпечителната нужда като една от предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС. В същата е възприето разрешението, че обезпечителната нужда е винаги конкретна и зависи от фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на спора във всяко отделно обезпечително производство; при липса на данни или на ангажирани от насрещната страна доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага /определение № 933/19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 111/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 49/2012 г. на ВКС, І т. о., определение № 185/08.04.2015 г. по ч. т. д. № 532/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и др./. Съществуващата трайна и непротиворечива практика на ВКС дава отговор на поставените от жалбоподателя въпроси и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с позоваване на практика на други съдилища в страната, е несъвместимо с нея.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 764/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 641 от 22.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 764/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :