О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419
София, 19 март 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 7241/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 955/20.05.2013 год., постановено по гр.д. № 4426/2012 год. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решението постановено по гр.д. № 296/2007 год. на СГС , 1 г.о.,5-ти състав в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати А. Л. М. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от 31.01.2002 год., до окончателното й изплащане и 4 020 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва , считано от 30.01.2007 год. до окончателното изплащане на сумата като за разликата до пълния претендиран размер на иска за неимуществени вреди от 90 000 лв. и до пълния претендиран размер на иска за имуществени вреди от 10 000 лв. исковете са отхвърлени
Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявените искове са уважени в посочените размери.
А. Л. М. от [населено място] обжалва решението в частта, в която предявените от него искове са с пр. осн. чл. 2 ,т.2 ЗОДОВ са отхвърлени до пълните претендирани размери.
И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване.
По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на прокуратурата на РБ:
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, доколкото не са изпълнени допълнителните изисквания на закона по чл. 280 ГПК.
В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК липсва правен въпрос във връзка с посоченото основание по чл. 280,ал.1, т.1 – противоречие със задължителната практика на ВКС – т.ІІ от ППВС№4/23.12.1968 год. и т.23 и т.11 от ТР №3/22.04.2005 год. по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. на ОСГК .
Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на формулиран правен въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Предвид казаното не се налага обсъждане на посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Същевременно по формулирания от касатора въпрос „как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”, не е изпълнено соченото основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК:
Касаторът твърди, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика като при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията се определят при големи различия. В тази връзка сочи и представя решение №115/05.04.2012 год. на ВКС по гр.д. №593/2011 год. ІV г.о.ГК , №124/09.02.2010 год. на ВКС по гр.д. № 3802/2008 год.,І г.о. и №555/05.04.2011 год. на САС по гр.д. №999/2010 год. ГО, 7- ми състав.
При определяне размера на дължимото обезщетение освен принципа на справедливост съдът следва да съобрази всички обстоятелства, които са относими към размера на претърпените неимуществени вреди и тяхното адекватно репариране. С оглед на това критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не може да бъде обоснован, доколкото всяка хипотеза на непозволено увреждане в резултат на незаконно повдигнато обвинение се характеризира със специфика от факти и обстоятелства, които не са идентични, което се отнася и до представените с касационната жалба решения.
С оглед на изложеното касационно обжалване по касационната жалба на Прокуратурата на РБ не следва да се допуска.
По допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Александъл любомиров М. :
И по тази касационна жалба касаторът се позовава на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. във връзка с основанието по чл.280 ,ал.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос,а само се е позовал на противоречие с т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. и т.15 от ТР №3/22.04.2005 год. по ТД №3/2004 год. на ОСГК на ВКС.
По въпроса „за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която разпоредба препраща ЗОДОВ” касаторът се позовава на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като твърди , че по неговото разрешаване е налице противоречива съдебна практика. В тази връзка се позовава и представя Р № 148/ 11.02.2008 г. на ВКС по гр.д. №1518/2007 год. V г.о., Р №322/27.03.2008 г. на ВКС по гр.д. №1726/2007 г. І г.о.,Р № 26/04.03.2009 год. по гр.д. №4742/2007 год. ІІІ ГО на ВКС, Р №37/11.02.2009 год. на ВКС по гр.д. № 5367/2007 г. І г.о. Както се посочи вече този критерий по така поставения въпрос е неприложим доколкото става въпрос за различни фактически хипотези , които обуславят и различен размер на присъденото обезщетение.
По изложението съображения и по тази касационна жалба не са изпълнени законовите изисквани за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 955/20.05.2013 год., постановено по гр.д. № 4426/2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК,2-ри състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: