3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
С., 21.03. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1306/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Б. против въззивно решение № 346 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 458/2011 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 371 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 6706/2010 г. на Плевенски районен съд, с което са уважени исковете по чл. 267, ал. 1 КТ за сумата 6425,78 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1200,14 лв. и отхвърлил предявените от Ц. Л. Б. против Специализирана болница по вътрешни болести за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Искър” Е. [населено място] (С.-Искър) иск по чл. 267, ал. 1 КТ за сумата 6425,78 лв. ведно със законна лихва, считано от 12.10.2010 г. до изплащане на задължението и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1200,14 лв. лихви за забава.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката препраща към касационната жалба, в която се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на закона и необоснованост. Изложено е несъгласие с извода на съда, че за да възникне за ищцата право на обезщетение за периода на престой в размер на брутното трудово възнаграждение е необходимо, освен престоя да не е по нейна вина, същата да е имала готовност през периода на престоя да изпълнява трудовата си функция, като се явява ежедневно на работното си място, с оглед правото на работодателят по чл. 120 КТ, докато трае престоя да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 267, ал. 1 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос, тъй като препраща към съдържанието на касационната жалба, в която са развити съображения за неправилност на решението по съществото на спора, които са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е включен в предмета на спора, да е обусловил правната воля на съда в решаващите му изводи отразени в решението.
Изложението препраща към касационната жалба, която не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на спора. Жалбоподателят се е позовал на противоречивото разрешаване на делото от първоинстанционния и въззивен съд, което не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложното поле на посочената хипотеза обхваща противоречие между разрешението на правен въпрос дадено в обжалваното въззивно решение с даденото разрешение на същия въпрос в друго влязло в сила решение, тъй като съдебната практика се формира от влезлите в сила съдебни решения.
Предвид липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, касационната жалба не може да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
К. съд не може изхождайки от данните по делото и твърденията на касатора в касационната жалба сам да изведе правен въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски в настоящето производство от 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 346 от 23.06.2011 г. по гр. дело № 458/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Л. Б. да заплати на Специализирана болница по вътрешни болести за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Искър” Е. [населено място] съдебни разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ