О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 23.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.09.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2421/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8929/21.03.2016г.,подадена от Д. Б. И.,чрез пълномощника му адвокат С. Д.,против решение №328/08.03.2016г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение, VІ гр.състав по гр.д.№3280/2015г. по описа на съда,с което се отменя решение №3530/28.10.2015г.,постановено по гр.д.№ 6667/2015г. на Пловдивски районен съд,ХІІІ гр.с.,в частта за квотите,при които е допусната делбата,като вместо това е постановено:делбата да се извърши при равни квоти-1/2 идеална част за Б. И. Ш. и ? идеална част за Д. Б. И..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Б. И. Ш.,чрез пълномощника си адвокат И. Д. И.,в депозирания по делото писмен отговор,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че няма спор,че имота,предмет на делбата е придобит по време на брака между страните,в режим на съпружеска имуществена общност,по силата на договор,сключен по реда на чл.117 З. между Г. и Д. Б. И. за сумата 25 349 лева,от които 13349лева изплатена в брой и разрешен заем от З. в размер на 12000лева.Съдът е посочил,че във връзка с възражението за частична трансформация,направено от страна на Д. И. и за квотите,при които следва да бъде допусната делбата,за произхода на сумата 3349 лева по делото не са ангажирани доказателства,но от приложения документ за кредитен превод се установява,че сумата 10000 лева,е преведена на Д. И. от неговите родители К. и Б. Козареви,която сума според събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Д. К. и К. Д. била предоставена безвъзмездно/като дарение/.В тази връзка съдът приема,че спорът между страните е дали сумата е дарена само на получателя на кредитния превод Д. И. или и на двамата съпрузи за нуждите на семейството.Съдът,след като е отбелязъл,че дарението е едностранен безвъзмезден договор,чиято кауза е намерението да облагодетелства едната страна по сделката,то дарението на сума,използвана за закупуване на апартамент,ще бъде в полза само на надарения,в случая на собственото дете на дарителите-негови родители,посочвайки случаите на обичайно дарение и възнаградително дарение,което изключва приноса на другия съпруг.В други случаи обаче,когато приносът на съпруга не се изключва,е свързан с мотивите,с които дарението се извършва,а именно да се подпомогне развитието на семейството и отглеждането на децата,което е задължение на двамата съпрузи.След анализ на доказателствата по делото и тяхната преценка,съдът е стигнал до извода,че възражението за трансформация на лични средства на Д. И. е неоснователно и недоказано,като се е позовал на показанията на разпитаните двама свидетели по делото,които установяват,че мотивите за извършеното дарение са именно тези,които целят подпомагане на семейството,тъй като безспорно тези дарени средства са дадени за закупуване семейно жилище,т.е за нуждите на семейството и отглеждането на децата, и не изключват приноса на другия съпруг.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.2 и т. 3 ГПК,като цитирам:
„Първият от въпросите е :
1.При наличието на противоречива практика на ВКС по отношение на направеното дарение от родителите на единия съпруг,направено за закупуване на жилище,дарението само в полза на собственото дете ли е направено или е направено в полза на двамата съпрузи.Едното становище е ,че направеното дарение от родителите на единия съпруг е дарение само за него,а не за двамата съпрузи.Според другото становище не може във всички случаи да се предполага,че дареното от родителите на единия съпруг е само в негова полза,а не за нуждите на семейството.
При така оформилите се две становища в практиката на ВКС,които са противоречиви в касационното производство следва да се отговори на въпроса:В настоящия казус кое от двете становища е приложимо?”, като в подкрепа на първата теза касаторът се позовава на:
Решение по гр.д.№ 6347/2014г. та ВКС,ІІго,което дава отговор на въпроса може ли да се уважи иск за пълна или частична трансформация,когато страна по договора за придобиване на имота са и двамата съпрузи,на който въпрос е даден положителен отговор с Тълкувателно решение №5/2013г. на ОСГТК на ВКС,
Решение по гр.д.№978/2010г. по описа на ВКС,ІVго,според приетото със същото логически не е възможно да има общ принос по отношение на вещ или други права,които единият съпруг е придобил без никакви усилия от страна на други.Случаят,в който се прехвърлят безвъзмездно права по жилищноспестовен влог е именно такъв.Ако другият съпруг твърди,че е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно,това са твърдения в негова доказателствена тежест.
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът поставя въпрос,който следва да се реши от ВКС,а именно необходимо ли е с цел уеднаквяване на практиката да се предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение по отношение тази противоречива според касатора практика.
Преди всичко,съгласно приетото с Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението,депозирано от касатора,с така формулираните като правни въпроси,се иска да се даде отговор от Върховния касационен съд,а не се формулира от последния правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение по смисъла на т.1 на горепосоченото тълкувателно решение.
В изложението липсва правен въпрос,който да е разрешен с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,отнасящи се до мотивите и целта на направеното дарение,което следва да се преценяват във всеки конкретен случай,с оглед събраните по делото доказателства.
Непосочването на правния въпрос,разрешен в обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
За пълнота следва да се отбележи,че няма формирана противоречива практика,създадена според касатора с посочените и приложени с изложението му решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,част от задължителната практика на ВКС.
В писмения отговор на жалбата, ответницата Б. И. Ш.,е поискала да й се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №006210 от 15.04.2016г.,като видно от съдържанието на същия/приложен на лист 24 от делото/ е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева,с отбелязване начина на плащане: по сметка.Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС,съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,когато страната е заплатила възнаграждението,като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане-в брой или по банков път.В случаите,при които е договорено заплащане по банков път,както е в настоящия случай/по сметка/,задължително се представят доказателства за това.С представения договор за правна защита и съдействие липсват приложени доказателства-съответни банкови документи удостоверяващи плащането.Следователно,поисканите разноски от ответницата Ш. за настоящото касационно производство не следва да се присъждат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №328/08.03.2016г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение, VІ състав,постановено по гр.д.№3280/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: