2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 305/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
гр. С., 23.09.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 305 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Ц. П. Г. срещу определение от 31.03.2010 г. по гр. д. № 2392/09 г. на Софийски градски съд в частта, в която съдът е оставил без разглеждане молбата и за поправка на явна фактическа грешка в решение № 342 от 18.01.2010 г. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата К. Н. Г. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че с решение № 342 от 18.01.2010 г. по гр. д. № 2392/09 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 26.11.2008 г. по гр. д. № 1369/02 г. на Софийски районен съд в частта относно извършване на делба между К. Г. и Ц. Г. по реда на чл. 292 ГПК /отм./ по вариант съгласно инвестиционен проект одобрен с решение на РЕСУТ към СО Район „К. село”, взето с протокол № 09 от 24.04.2008 г. С обжалваното определение съдът е оставил молбата за поправка на решението без разглеждане. Приел е, че исканата поправка не представлява явна фактическа грешка, а е твърдение за необоснованост на въззивното решение.
Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 247 ГПК, след като обяви решението си съдът не може сам да го отмени или измени, освен за да поправи допуснатите в решението фактически грешки. Явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. В случая заявеното в молбата искане не е за поправка на явна фактическа грешка. С решението си съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189 ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 236 ал. 2 ГПК, не са част от него, затова не може да се иска поправка на мотивите. В цитираната част от мотивите съдът е обсъдил заключението на вещото лице и одобрения проект, като изрично е приел, че делбата следва да се извърши по одобрения проект, както е приел и първоинстанционния съд. Затова няма противоречие между мотивите и диспозитива, а молбата, както е приел и въззивният съд, представлява твърдения за необоснованост на въззивното решение което е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.
Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.03.2010 г. по гр. д. № 2392/09 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва да образуване на производство по разглеждане на подадената касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: