О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 25.11.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 2801 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл.288 ГПК.
С определение № 645 от 18.11.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 6437/2014 г. по описа на ВКС, Първо г.о. е потвърдено постановеното по настоящото дело определение № 141 от 18.09.2014 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба с вх.№ 6887 от 10.03.2014 г., подадена от Й. П. П. от [населено място], чрез адвокат А. Ш. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в.гр.д. № 3184/2013 г. в частта му по иска с правно основание чл.108 ЗС. На следващо място е отменено определение № 141 от 18.09.2014 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на Й. П. П. от [населено място] чрез адвокат А. Ш. срещу въззивното решение в частта му по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД, като в тази му част делото е върнато на настоящия състав за произнасяне по реда на чл.288 ГПК.
Касаторката Й. П. П. поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Представено е изложение по чл.284, ал.3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация [община] и „Т. к. – А.” – сдружение с нестопанска цел, са депозирали отговори на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, както и срещу основателността й.
При преценка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение № 166 от 24.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 3184/2013 г. е потвърдено решение № 259 от 29.07.2013 г. на Районен съд – Асеновград, трети състав, постановено по гр.д. № 1490/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Й. П. П. срещу [община] и сдружение с нестопанска цел „Т. к. – А.” искове, а именно: (1) иск за признаване за установено, че ищцата, като наследник на К. Я. Б., е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.24.236, намиращ се в [населено място], обл. П., по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: местност „Б.”, площ: 1 308 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, стар идентификатор: няма, при съседи: 00702.24.156, 00702.511.296, 00702.511.234 и 00702.24.163, както и за осъждането на ответниците да освободят и предадат владението върху реална част от описания имот с площ 840 кв. м., която попада в тенис кортове и паркова площ, прилежаща озеленена част към тенис кортове, при граници на владяната от ответниците част – от северозапад и югоизток – останалата част от тенис корта, от югозапад – южната част на гореописания имот, от североизток – поземлен имот 234, както и (2) иск за осъждането на ответниците да заплатят солидарно обезщетение в размер на среднопазарния наем за ползване без основание на 1/6 идеална част от така описаната реална част от имота, в размер на 6 993,83 лв. за период от 60 месеца – от 15.09.2005 г. до 15.09.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2010 г. до окончателното изплащане.
В частта, с която съдът е отхвърлил иска за собственост с правно основание чл.108 ЗС въззивното решение е влязло в сила на 18.11.2014 г. Иска по чл.59 ЗЗД е отхвърлен по съображение, че ищцата не е установила правото си на собственост върху имота, за който твърди, че се ползва от ответниците, поради което на това основание неоснователен е и иска за осъждането на ответниците да й заплатят солидарно обезщетение в размер на среднопазарния наем за ползване без основание.
Същевременно, както касационната жалба, така и изложението по чл.284, ал.3 ГПК третират единствено неправилността на произнасянето по иска за собственост, съответно – наличието на основания за допускането на касационното обжалване, поради произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС по въпроси, обусловили крайния извод на съда по спора за собственост. В тази връзка са формулирани въпросите: (1) Решенията на ПК /ОСЗ/, които не съдържат реквизитите по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ дали са незаконосъобразни или се касае за един междинен административен акт на органа на поземлената собственост, който е постановен по едно неприключило реституционно производство; (2) В Удостоверение и Скица по чл.13, ал.4, 5, 6 ЗСПЗЗ може ли да се посочва застроената и незастроената част от заявен за възстановяване имот, когато имотът се намира извън границите на урбанизираните територии и тази Скица се прилага към Решението на ПК; (3) Начинът на ползване на земята към настоящия момент влияе ли на възможността за реституцията на земеделския имот по ЗСПЗЗ. Тези въпроси имат отношение към формираната правораздавателна воля по иска за собственост, но нито един от тях няма пряко обуславящо значение относно крайния извод на въззивния съд за неоснователност на иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
С разясненията по т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК се прие, че материално-правният или процесуално-правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда по спорното правоотношение. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 6887 от 10.03.2014 г., подадена от Й. П. П. от [населено място], чрез адвокат А. Ш. срещу решение № 166 от 24.01.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, постановено по в.гр.д. № 3184/2013 г. в частта му по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: