2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 419
гр. София 25.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3297/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„Л. АД /в несъстоятелност/ е обжалвала въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 625 от 10.12.2013г. по гр.д.№ 1011/2013г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Р. И. И. чрез процесуалния пълномощник адв. Р.П. е подал отговор, в който изразява становище, че жалбата е недопустима, защото не са формулирани правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Пловдивския апелативен съд е обезсилил решението на Пазарджишкия окръжен съд № 219 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 756/12 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Апелативният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено по отношение на дружество в несъстоятелност , представлявано от изпълнителния директор, чиито правомощия са прекратени с постановяване на решението по чл.710 ТЗ. Наред с това липсва произнасяне по цялото искане на ищеца – в мотивите съдът е приел, че ответникът валидно е придобил собственост върху имота, предмет на спора, като не се е произнесъл по предявения отрицателен установителен иск против ответника. Според апелативния съд искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си установителен иск – твърдението на ищеца, че е собственик на съответен имот или вещ, чиято ревандикация претендира, в случая обаче е предявен изрично отрицателен установителен иск против ответника, като в тази насока решаващият съд не е изпълнил задълженията си да провери редовността на посочената претенция,доколкото наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че квалифицирането от въззивния съд на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК като отделен и се намира в съотношение на кумулативно обективно съединяване с иска по чл.108 ЗС противоречи на трайната съдебна практика на ВКС, включително и задължителната по чл.290 ГПК която приема, че осъдителният иск по чл.108 ЗС съдържа и претенция за установяване на правото на собственост, поради което осъдителния иск поглъща установителния – решение № 163/2011г. по гр.д.№ 12/2010г. на ВКС, І т.о. , решение 258 по гр.д.№ 429/2008г. на ВКС, І г.о. , с оглед на което непроизнасянето по установителния иск не води до недопустимост на първоинстанционното решение. При тези доводи на касатора от значение за делото с оглед решаващите мотиви на въззивния съд е само втората част от правния въпрос , която следва да бъде доуточнена в смисъл има ли правомощия въззивният съд да обезсили изцяло първоинстанционното решение ако приеме, че с исковата молба са предявени и ревандикационен и отрицателен установителен иск за собственост. Въпросът е решаващ за делото с оглед извода на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо изцяло, същевременно не е разгледан в посочената съдебна практика, което обуславя хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. Държавна такса не следва да се внася предварително на основание чл. 620 ал.5 ТЗ.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 625 от 10.12.2013г. по гр.д.№ 1011/2013г.
Насрочва делото за 17.09.2014г. 9 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: