О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София,26.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 399 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение ,постановено на 24.09.2009г. по ч.гр.д.№5085/2009г. С. градски съд е оставил без уважение частната жалба на В. В. Ц., И. Г. Д.,С. Г. Д. и В. В. С. срещу разпореждане от 02.04.2009г. по гр.д.№108/2009г. на СРС,І ГО,55 състав.
Определението е обжалвано от В. В. Ц., В. В. С., И. Г. Д. и С. Г. Д.,които поддържат,че същото е неправилно и препречва по-нататъшната им защита да отстояват законните си права и интереси, въпреки че имат правен интерес да водят настоящия процес. Поддържат,че са изложили обстоятелствата,въз основа на които претендират възстановяване на запазената част от наследството на С. Ц. и са установили,че имат качеството негови законни наследници и именно в това си качество претендират за запазена част от наследството,т.е. отстранили са нередовностите на исковата молба в законоустановения срок. Като основание за допускане на касационно обжалване поддържат,че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл при наличие на противоречива практика с оглед представеното от тях решение на СГС,ІV-то Д отделение от 09.03.2009г.,за което липсва отбелязване да е влязло в сила.Поддържат също така,че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,като частният жалбоподател следва да посочи този въпрос и да обоснове наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на което и да е от посочените в чл.280,ал.1 ГПК основания. В случая посочения от жалбоподателите въпрос не обосновава наличие на подобно основание.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали са налице предпоставки за връщане на искова молба ако дадените от съда указания не са изпълнени в срок,като е приел, възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния съд,че В. В. Ц. и В. В. С. не са изпълнили указанието да внесат определената от съда държавна такса,а И. Г. Д. и С. Г. Д. не са посочили обстоятелствата,на които основават претенцията си за възстановяване на запазената им част от наследството на С. Ц. с оглед на обстоятелството,че същите не са посочени като негови наследници по закон в приложеното към исковата молба удостоверение за наследници,а приложеното пълномощно от Л. С. С. не представлява основание за процесуална субституция.
Соченият от жалбоподателите въпрос дали посоченото в исковата молба основание и представените с исковата молба удостоверения за наследници са достатъчни,за да се приеме,че обстоятелствата,на които се основава искането са посочени,следователно не може да обуслови наличие на основание за допускане до касационно обжалване,тъй като в обжалваното определение е констатирана липса на подобна обвързаност /доколкото И. Г. Д. и С. Г. Д. не са посочени в удостоверението за наследници,приложено към исковата молба/. Освен това в представеното с частната жалба решение на СГС подобен въпрос не е разрешен,а и липсва отбелязване същото да е влязло в сила, поради което не би могло да обуслови наличие на противоречиво разрешаване на този въпрос с оглед указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се отбележи също така,че по отношение на В. В. Ц. и В. В. С. съображенията за потвърждаване на разпореждането на първоинстанционния съд са свързани с липсата на доказателства за внесена държавна такса,какъвто въпрос пък в изложението към частната жалба не се поставя,а оттам и ВКС не разполага с правомощието да извърши преценка доколко разрешаването на този въпрос би могло да обуслови наличие на основание за допускане до касационно обжалване. С оглед дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания ВКС е обвързан от посочения от жалбоподателя въпрос и не разполага с правомощието служебно да извършва преценка в тази насока.
Не се установява поставеният въпрос за изискванията към обстоятелствената част на исковата молба при предявена претенция за възстановяване на запазена част от наследство по реда на чл.30 ЗН да е разрешаван противоречиво от съдилищата,нито този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото разпоредбата на чл.127 ГПК в тази насока не може да се възприеме като неясна или като нуждаеща се от специално тълкуване с оглед заявената претенция,нито е налице необходимост от промяна в установената съдебна практика досежно изискването за посочване на обстоятелствата,на които се основава предявеният иск.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определението, постановено на 24.09.2009г. по ч.гр.д.№5085/2009г. по описа на С. градски съд по подадената от В. В. Ц.,В. В. С., И. Г. Д. и С. Г. Д. частна жалба вх.№59909/09.11.2009г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: