О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 26.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 6890 / 2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 2130/25.03.2013 год. на С. Г. М. и Е. Г. Е., и двeте от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Г. С. -САК срещу въззивно Решение Nо 88 от 26.02.2013 година по гр.възз.д. Nо 27/2013 година на ОС- Пазарджик.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 298 от 12. 10.2012 год.по гр.д. Nо 1023/2012 год. РС-Велинград по отхвърлените ревандикационни искове по чл. 108 ЗС срещу [община] за собственост и предаване на владението на дворно място , общо с площ от 500 кв.м., съставляващо имот пл.Nо 1362 в кв. 117 по отменения РП на [населено място] от 1957 година.
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С представеното изложение по чл. 284 ал.3 ГПК искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд е приложил ‘неправилен материален закон’ тъй като правното основание , на което се претендира собствеността е ЗВСОНИ и възстановяването е ex lege , а не както е прие съда , че се касае до приложение на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ материално-правната легитимация е доказана , доказано е че ответника владее имота, а с помощта на експертиза е доказана и идентичността на имота.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- [община].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , искът е за защита на вещно право с данъчна оценка / л. 20 р.с. / над минимално определения имуществен праг за обжалване от 5000 лв. по граждански дела , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и приемайки, ищците не са доказали правото си собственост след като процесният имот е бил отчужден по установения за това ред по ЗПИНМ / отм./ и няма данни за проведена процедура по отмяна на това отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН и другите благоустройствени закони.
При преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона.
Липсва какъвто и да е формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, което изключва каквато и да е дейност от страна на съда по селекция . Без конкретно изведен правен въпрос, който е в предметната рамка на правния спор и отговорът на който въпрос е в решаващите мотиви на съдения акт , касационният съд действайки в правомощията си по чл. 288 ГПК не може да направи извод за наличие респ. за липса на основание за допускане на касационното обжалване по чл. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържайки с изложението по делото, че въззивният съд неправилно е дал материално-правна квалификация на основанието , на което се претендира правото на собственост , на първо място следва да се посочи , че се касае до релевирано основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, а не до основание за допускане на касационното обжалване т.е. по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. В този аспект поставеният според защитата на касатора въпрос се свежда до квалификация на факти , а не до искане да се получи отговор за принципното тълкуване и прилагане на закона според конкретни правила- материално-правно или процесуално правни, каквато е същинската задача на селекцията т.е. на етапа за допускане на касационното обжалване като неотменна част на касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 2130 / 25.03.2013 год. заявена от С. Г. М. и Е. Г. Е., и двете от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Г. С. -САК срещу въззивно Решение Nо 88 от 26.02.2013 година по гр.възз.д. Nо 27/2013 година на ОС- Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :