5 | P.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 28.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1669/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Б. от [населено място], [община], чрез процесуалния й представител адв.А. Ж. от САК срещу решение № 215 от 16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 392/12 г на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение на Видински районен съд № 290 от 13.6.12 г, по гр.дело № 1986/2011 г.С първоинстанционното решение Видинският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Д. Д. Б. срещу [община] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на заповед № 43/31.5.2011 г, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „спасител при бедствия, аварии и касатрофи” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа в периода 1.6.2011 г-1.12.2011 г в размер на 1440 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Д. Д. Б. е поставила въпроси, които уточнени и конкретизирани, съобразно обстоятелствената част са в следния смисъл : 1/въззивният съд е игнорирал посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, не е изправил допуснатите процесуални пропуски, чрез постановяване на нов доклад и произнасяне по направеното от ищцата оспорване на известието –обратна разписка, съдържащо копие от уволнителната заповед с твърдение, че същото не е получено от адресата, респ., че не е съдържало копие от заповед за уволнение.В този смисъл се подържа, че въззивното решение противоречи на решение № 341 от 14.0.201 г по гр.дело № 1168/10 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК и на решение № 484 от 13.12.2011 г, постановено по гр.дело № 1848/2010 г на ВКС, Четвърто ГО по чл.290 от ГПК- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.2/Следващият поставен от касатора въпрос е налице ли е валидно прекратено трудово правоотношение при липса на връчена на ищцата заповед за прекратяването му.Подържа, че отговорът на този въпрос, даден в мотивите на въззивното решение, противоричи на представени съдебни актове, а именно : решение от 31.1.2012 г по гр.дело № 519/11 г на Сливенски окръжен съд, решение от 4.2.2008 г по гр.дело № 747/2008 г на Окръжен съд-Пазарджик, решение от 27.11.2008 г по въззивно гр.дело № 927/2008 г на Окръжен съд-Благоевград, решение № 864 от 6.7.2009 г по гр.дело № 2542/2008 г на САС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от КТ.
Ответникът [община] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
От данните по делото се установява следното :
На 9.3.2011 г страните са сключили трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, по силата на който ищцата е приела да изпълнява при ответника за периода 10.3.2011 г до 9.3.2012 длъжността „спасител при бедствия, аварии и катастрофи”.Същият е прекратен със заповед № 143/31.5.2011 г на кмета на [община] на основание чл.330 ал.2 т.6 поради неявяване на ищцата на работа в продължение на два работни дни-28.5.11 г и 30.5.11 г.Представено е известие-обратна разписка, която обективира данни, че на 31.5.11 г „лично” на Д. Б. е връчено копие от уволнителната заповед.Исковата молба, с която са предявени исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е постъпила в съда на 7.10.2011 г.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че двумесечния срок по чл.358 ал. т.2 от КТ за оспорване законосъобразността на уволнението е започнал да тече от датата на връчване на заповедта 31.5.11 г и е изтекъл на 31.7.11 г.Исковата молба е подадена на 7.10.11 г, след изтичане на законоустановения срок, поради което предявените искове са погасени по давност, оттам и неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
По така поставените в изложението въпроси.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Работодателят-ответник е представил известието обратна-разписка за връчване на уволнителната заповед в съдебно заседание, проведено на 12.1.2012 г.В това съдебно заседание е присъствал процесуалния представител на ищцата.Той не е оспорил представеното доказателството, относно факта на връчването му, и същото е приобщено към доказателствения материал.При това положение за въззивния съд не е съществувало твърдяното в жалбата задължение да поправи процесуалния пропуск и открие производство по оспорване на представеното доказателство.Исковата молба съдържа изричното признание на ищцата, че на 31.5.11 г процесната уволнителната заповед й е била връчена.Направеното от нея оспорване на факта на връчване на заповедта е заявено за първи път пред въззивния съд, поради което като несвоевременно не е взето предвид от съда.Следователно по първия процесуално правен въпрос въззивното решение не противориче на представената практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 341 от 14.0.201 г по гр.дело № 1168/10 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК и на решение № 484 от 13.12.2011 г постановено по гр.дело № 1848/2010 г на ВКС, Четвърто ГО по чл.290 от ГПК.
При наличие на данни за редовно връчване на уволнителната заповед, въззивният съд е приел, че трудовото провоотношение на ищцата е валидно прекратено.Следователно не е налице главната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-формулиран от касатора въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата.Не е налице и допълнителната предпоставка-представена противоречива практика, доколкото нито един от приложените съдебни актове /решение от 31.1.2012 г по гр.дело № 519/11 г на Сливенски окръжен съд, решение от 4.2.2008 г по гр.дело № 747/2008 г на Окръжен съд-Пазарджик, решение от 27.11.2008 г по въззивно гр.дело № 927/2008 г на Окръжен съд-Благоевград, решение № 864 от 6.7.2009 г по гр.дело № 2542/2008 г на САС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от КТ/ не съдържа отбелязване за влизането му в сила, следователно не може да бъде ценен от настоящия съд.Отделно от това тези актове са неотносими към предмета на спора, тъй като третират хипотези, различни от разгледаната от въззивната инстанция : нищожност на решението поради липса на мотиви, невръчена на работника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при изрично направено в исковата молба изявление, че липсва връчване по смисъла на чл.195 ал.3 от ГПК, постановяване на два акта на работодателя-за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношения, както и решение третиращо въпроса относно признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение на територията на РБ.Неотносимо е и представеното решение на ВКС, третиращо въпроса за задължението на съда преди налагане на дисциплинарното наказание да извърши преценка за съотвествие на нарушението с наказанието.Въпрос за съобразяване на императива по чл.189 от КТ не е бил поставен от ищцата, поради което не е бил и разгледан от въззивния съд, поради което не е обусловил решаващите му мотиви.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено като законов текст в изложението, тъй като последното предполага позоваване на неправилна практика по приложението на закона, чието преодоляване се цели с допускането на касационното разглеждане на делото или неяснота или непълнота при прилагането на закона, с оглед обосноваване значението на решения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Останалите споменати в изложението съображения на касатора нямат характера на формулиран въпрос от значение за изхода по конкретното дело.За касационният съд не съществува задължение да извежда от изявленията на касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. /в този смисъл задължителните разяснения на ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГТК/.
С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, но не е представил доказателства да сторени такива, поради което разноски не се присъждат.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 16.10.2012 г, постановено по гр.дело № 392/12 г на Окръжен съд-Видин.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: