1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
С., 29.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4402 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] срещу Решение № 1521 от 18.07.2013г. по в.гр.д.№ 3586/2012г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд по гр.д.№ 11684/2010г. за отхвърлянето на иска е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата П. П. Т. на основание чл.226,ал.1 КЗ сумата 30 000лв. по предявения частичен иск от вземане в общ размер 100 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Л. Т., настъпила на 24.07.2009г., ведно със законната лихва от същата дата.
Поддържаните касационни основания са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- несъответствие с разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.52 ЗЗД и необоснованост. Твърдението е, че не е установено противоправното поведение на застрахования водач, т.е. че са налице основанията за ангажирането на неговата деликтна отговорност, както и че е определено прекомерно по размер обезщетение, без да са доказани моралните вреди на ищцата. Оспорва се и дължимостта на лихвите от датата на увреждането.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1/ Може ли гражданският съд да прави квалификация на деяние и вменяване на вина и противоправно поведение; 2/ Налице ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на мпс „без да се при” каква е била обстановката и „причини” за настъпването на вредоносния резултат. Допълнително поддържаната предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От ответницата по касационната жалба П. Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките да допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноските за настоящото производство.
Касационната жалба е допустима, но не са обосновани предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивната инстанция е обсъдила основния спорен по делото въпрос: дали застрахованият при ответното застрахователно дружество по ЗЗГОА водач на л.а. „Рено Ш.”, рег. [рег.номер на МПС] -К. Г. носи отговорност за настъпването на пътното произшествие, в резултат на което е починала велосипедистката Л. Т., или ударът е следствие на случайно събитие. Приела е за доказано противоправното поведение на водача на лекия автомобил – при движение в една посока: на велосипедиста пред автомобила и на 0.40м. от бордюра, а на автомобила на 1.40м. от същия ориентир, водачът на последния е предприел изпреварване на велосипедиста на разстояние 1м. Велосипедът е имал закачени на кормилото торби багаж и е бил трудно управляем. Мотивирано е, че в нарушение на задълженията си по чл.42,ал.2,т.1 ЗДвП, водачът на мпс не е осигурил достатъчно разстояние между него и изпреварваното, като е бил длъжен да предвиди, че страничното разстояние от един метър до трудно управлявания велосипед, е недостатъчно за безопасността на маневрата; инициалният удар е настъпил между предния десен край на предната броня и велосипеда, последвал е удар в дясното му колело, което е предизвикало загуба на равновесие и падането на Т.. Обсъдено е, че справедливото обезщетение на ищцата, която е живяла в едно домакинство с майка си и търпи интензивни и продължителни страдания е 80 000лв. Прието е за основателно – в степен на ? възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, която в нарушение на разпоредбата на чл.81,т.4 ЗДвП е превозвала предмети, които са пречили на управлението на велосипеда, поради което предявеният като частичен иск за сумата 30 000лв. е уважен изцяло.
Първият поставен процесуалноправен въпрос има последователно и еднозначно разрешение в съдебната практика- че при липса на постановен акт по чл.300 ГПК, механизмът на пътното произшествие, съответно твърдяното противоправно поведение на водача, може и следва да бъде установено в процеса с всички допустими доказателства. Наличието на влязла в сила присъда не е предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице, поради което искането за допускане на касационно обжалване по така посочения въпрос е изключено.
Вторият въпрос е неясен, а ако бъде възприет като искане за произнасяне дали е налице противоправно поведение от водача, ако не е изяснена фактическата обстановка, при която е настъпило произшествието /механизма му/ и причините за настъпването на вредоносния резултат, то той не би имал характер на правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като е твърдение за неправилност на решението.
Формална и без да е обоснована е въведена допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
На ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за настоящото производство- сумата 3 150лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2013г., в който е отразено плащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1521 от 18.07.2013г. по в.гр.д.№ 3586/2012г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав.
Осъжда ЗК [фирма] да заплати на П. П. Т. сумата 3 150лв. /три хиляди сто и петдесет лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.