О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 419
София, 30.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5332/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ц. С. Д. и Г. Б. Д. чрез процесуалния пълномощник адв. Ст.С. от АК Р. са обжалвали въззивното решение на Русенския окръжен съд № 325 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 442/2014г., поправено с решение № 36 от 30.01.2015г. по същото дело.
Ответниците Д. Б. Д. – К. и М. Б. Д. – Б. са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Русенският окръжен съд е отменил решението на Русенския районен съд и е решил делото по същество като е намалил на основание чл. 30 ал.1 ЗН завещанието от 17.10.2008г, направено от Б. Г. Д. в полза на сина му Г. Б. Д. до размер на запазената част на Д. Б. Д. – К. и М. Б. Д. – Б. – по 5/96 ид.ч. за всяка от тях. Допуснал е съдебна делба между Г. Б. Д. , Д. Б. Д. – К. , М. Б. Д. – Б. и Ц. С. Д. на апартамент № 10 с идентификатор по Кадастралната карта 63427.1.257.2.80 с площ от 80.84кв.м. при части по 5/96ид.части за Д. Б. Д. – К. и М. Б. Д. – Б. , 24/96ид.части за Ц. С. Д. и 62/96 ид.части за Г. Б. Д..
Възззивният съд е приел, че жилището, предмет на делбата е придобито по време на брака на Б. Г. Д. и Ц. С. Д. в съпружеска имуществена общност. На 22.03.2001г., с нот.акт № 46/2001г. те са прехвърлили на сина си Г. Б. Д. 1/2ид.ч. от същия имот срещу задължение за гледане и издръжка. Със смъртта на Б. Г. Д. на 03.11.2012 съпружеската имуществена общност е прекратена като Ц. С. Д. е получила ? ид.ч., а другата ? ид.ч. е останала за наследниците на Б. Г. Д.. Със завещание от 17.10.2008г. Б. Г. Д. е завещал на сина си Г. Б. Д. половината от жилището, но тъй като е притежава ?, в такъв обем завещанието е придобило правно действие. Със завещанието е накърнена запазената част на наследниците по закон – дъщери на наследодателя – Д. Б. Д. – К. , М. Б. Д. – Б. -ищци по делото до размер на 5/96, и до този размер е намалено завещателното разпореждане. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответниците за извършена приживна делба и за възнаграждаване на наследниците Д. Б. Д. – К. , М. Б. Д. – Б. чрез даряване на по 2000 евро на всяка.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос: при определяне на делбената маса следва ли съдът да определи собствеността на наследодателя с оглед да не бъдат засегнати правата евентуално и на други съсобственици и конкретно за правата на съпругата Ц. Д.. Така формулиран , въпросът не е обуславящ за делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , защото съдът е определил правата на наследодателя по отношение на делбения имот съобразно документа за собственост и презумпцията на чл. 21 ал.3 СК като е приел, че имотът е придобит в съпружеска имуществена общност, при прекратяването на която със смъртта на съпруга, правата на преживялата съпруга Ц. С. Д. са в размер на ? от неразпоредената част , а частта на починалия съпруг е придобита по наследство от наследниците по закон. Разпоредбите на СК относно законовият режим на съпружеска имуществена общност са императивни и въззивният съд следи служебно за приложението им /ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК т.2..1/ , а така също и за допустимостта на разгледаните от първоинстанционния съд възражения, направени извън преклузивния срок по чл.133 ГПК. В случая отказът на съда да разгледа възражението за преобразуване на лично имущество е обоснован именно с отсъствието на предпоставките за произнасяне по възражение на Ц. С. Д. по чл.23 СК като направено извън преклузивния срок по чл.133 ГПК.
Останалите формулирани въпроси се отнасят до обосноваността на фактическите изводи на съда и представляват доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на решението. Те не могат да бъдат обсъдени в производството по чл.288 ГПК като неотносими към дейността, която ВКС извършва при селектиране на касационните жалби. В производството по проверка на основанията за допускане на касационното обжалване съдът не може да обсъжда въпросите на каква база не са кредитирани свидетелските показания, на каква база не е приложена разпоредбата на чл.161 ГПК и на каква база се приема, че сумите 2000 евро не са дарение на ищците . Съгласно разясненията в т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК материалноправният или процесуалноправният въпрос , който поставя касатора, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, защото основанията за допускане на касационното обжалване не се припокриват с общите основания за неправилност на обжалваното решение.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Искането на ответниците за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на доказателства такива да са направени за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 325 от 24.06.2014г. по гр.д.№ 442/2014г., поправено с решение № 36 от 30.01.2015г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: