Определение №419 от 30.9.2019 по ч.пр. дело №3444/3444 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 419

гр.София,

30.09.2019 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. №3444 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 18.07.2019г. по гр.д.№2671/2019г., ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба, вх.№75939/10.6.2019 г., подадена от адвокат П. Б. – процесуален представител на ищеца А. Б. Г. от [населено място], против въззивно определение №11929/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№2859/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II – Б въззивен състав.
Жалбоподателят –А. А. Г., действуваща като малолетна чрез законния си представител А. Г., моли да бъде отменено определението и да бъде даден ход на исковата й молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима.
С определение от 18.07.2019г. по гр.д.№2671/2019г., ІV г.о. на ВКС е оставена без разглеждане частна касационна жалба, вх.№75939/10.6.2019 г., против въззивно определение №11929/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№2859/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на исковата молба на А. А. Г., действуваща като малолетна чрез законния си представител А. Г., за осъждането на В. Михайлова да й заплаща по 300 лева месечна издръжка както и сумата 3600 лева издръжка за една година назад, ведно със законната лихва. Съставът на ВКС е приел, че обжалваното определение е процесуално недопустимо съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Посочил е, че този извод се налага от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, предложение първо ГПК, съгласно която „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка“, каквито са исковете в конкретния случай- чл.143 СК и чл.149 СК. По тези съображения е оставил подадената частна касационна жалба без разглеждане.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Пред първоинстанционният съд са предявени искове за издръжка с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК и постановени по такива искове въззивни решения не подлежат на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК. Процесуалният закон изрично посочва, че не подлежат на обжалване и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване – чл.274, ал.4 ГПК. Именно такъв е и конкретния случай както правилно е прието и в обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.07.2019г. по гр.д.№2671/2019г., ІV г.о. на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top