О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 419,
София , 31.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1160/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
З. Г. И. и П. Г. П. са подали касационна жалба срещу решение № 1006 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 365 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г. , с което е оставено в сила решение № 4334 от 14.12.2010 г. на Варненския районен съд,12 състав по гр.д. № 9207 от 2007 г. и са отхвърлени предявените от касаторите срещу Д. Н. Д., Н. Н. Д., П. М. М. , С. Д. М. искове за възстановяване на собствеността и предаване на владението на реална част с площ от …… от ПИ №….. по КП на м. “ М. П.”, [населено място] , целият с площ от….. кв.м. В касационната жалба навеждат плаквания за необоснованост на решението , но подържат и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и при изменение на иска. Намират, че са допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК..
Изложението на З. Г. И. и П. Г. П. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК въпросите дали само Списъкът на лицата разгледан и утвърден от ИК на ОбНС представлява ли правопораждащ факт за придобиване на правото на ползване; какво е доказателственото значение на диспозитивен документ –удостоверение за предоставено право на ползване и има ли правопораждащо значение за придобиване право на ползване и издаден въз основа на него официален свидетелстващ документ , имащ съдържание различно от това на свидетелстващия документ. Намира, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като за съседен имот и по аналогичен казус е постановено решение , което е различно от атакуваното.
Ответниците Д. Н. Д., Н. Н. Д. са депозирали отговор , в който оспорват касационната жалба и намират , че не са налице основанията за допускане на касационна проверка. Претендират присъждане на разноски в размер на 1000 лв. съгласно представена разписка.
Ответниците П. М. М. , С. Д. М. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на З. Г. И. и П. Г. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от З. Г. И. и П. Г. против Д. Н. Д., Н. Н. Д., П. М. М. , С. Д. М. ревандикационен иск за реална част с площ от 523 от ПИ № ….. по КП на м. “М. П.”, [населено място] /”Г.” – м. “М.”/ , целият с площ от ….. кв.м. защото е намерил че ответниците са собственици на деривативно основание – замяна и дарение от М. Р. М., която от своя страна се легитимира като собственик чрез трансформация на правото на ползване, учредено по реда на 11 ПМС от 1982 г. в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците са подържали при условията на евентуалност и възражението за придобиването на имота по кратката давност , както и по реда на чл.79, ал.1 от ГПК, т.е. на оригинерно основание. Възивният съд обаче правилно е зачел сключените транслативни сделки и е намерил, че ответниците са собственици на вторично основание.
Настоящия състав споделя изводите, изложени в мотивите към въззивното решение. Те са формирани при следната фактическа обстановка: касаторите- ищци са подържали че са придобили собствеността по силата на наследствено правоприемство от покойния Г. П. Е. поч. на 7.12.2003 г. и въз основа на земеделска реституция , извършена с решение № 525 от 25.06.1998 г. на ПК, гр. “В.”. Съобразено е, че решението за възстановяване на земеделска земя в реални граници от което се ползват касаторите има конститутивен ефект, макар да не е придружено със скица защото имота в него е индивидуализиран. Били са осъществени и останалите предпоставки на чл.10 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Налице е конкуренция на права защото правото на собственост на праводателката на ответниците е възникнало по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е че в конкретния случай правото на ползване е било предоставено с решение на Стопанския съвет на ГКС , [населено място], а не с решение на ИК на ОбНС, но е съобразено, че с разпоредбата на чл.3, ал.1 от ПМС № 4 от 1988 г. с която законодателя е разширил обхвата на компетентните органи за учредяване на право на ползване , като е включил и длъжностни лица от ръководните органи на стопански субекти- аграрен комплекс, селскостопанска бригада , включително и горско стопанство. Сумата по оценителния протокол е била внесена и е налице и последният елемент от фактическият състав за трансформация на ползването в право на собственост, а именно наличие на сграда , отговаряща на белезите на тълкувателната норма на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която да е построена към 1.03.1991 г. Много задълбочено са изследвани правата и на двете страни и обосновано е прието, че ответниците са придобили правото на собственост. В решението е отговорено и на въпросите , поставени в изложението .
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси .
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на постоянната практика на ВКС , формирана при постановяване на решенията по чл.290 ГПК.
З. Г. И. и П. Г. П. дължат на Д. Н. Д., Н. Н. Д. направените разноски в касационната инстанция в размер на 1000 / хиляда/ лева, за които е представена разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № 1006 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 365 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г. по касационната жалба на З. Г. И. и П. Г. П. .
ОСЪЖДА З. Г. И. с ЕГН [ЕГН] и П. Г. П. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. Н. Д., Н. Н. Д. направените разноски в касационната инстанция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: