2
гр. д. № 14/2011 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 419
София, 07.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. Силдарева ч. гр. д. № 283/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ф. Г. е подала частна касационна жалба срещу определение от 21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 190/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 70 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 3234/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната подадената от касаторката искова молба поради недопустимост на предявените искове. Поддържа довод за необоснованост на извода, че предявеният от нея иск има за предмет реални части от поземлен имот с идентиф. 56784.513.77 по кадастралната карта на [населено място]. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е определил сам правната квалифиткация на иска въз основа на изложените в исковата молба факти. Разрешаването на този процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Частаната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката е предявила срещу А. К. и С. А. искове за установяване, че тя е собственик на недвижими имоти, индивидуализирани като дворно място с площ от 2671 кв. м., съставляващо имот пл. № 77-в в кв. 4 и 12 от кв. Хр. С. ІІІ, по плана на [населено място]; дворно място с площ от 582 кв. м., съставляващо имот 77-ж в същия квартал и населено място и на ? ид. ч. от терен попадащ под [улица] кв. м. Като основание за придобивате правото на собственост върху тези имоти сочи съдебна спогодба сключена по гр. д. № 7608/1995 г., с която е прекратена съсобствеността върху възстановеният на наследницине на Г. К. земеделски имот с площ от 13 915 кв. м., в строителните граници на [населено място]. Правния интерес от иска е породен от това, че съделителката по делбата Е. К., нейна сестра, се е разпоредила с ? ид. ч. от възстановения имот в полза на ответниците, нейни деца, като не е зачела правните последици на съдебната спогодба. В обстоятелствената част на исковата молба е заявила и това, че образуваните в резултат на делбата имоти не са нанесени в кадастралната карта, въпреки направено искане за това до административния орган, тъй като в проекта за разделяне на имота обособените части не са нанесени с координатни точки.
В изпълнение задължението за проверка редовността на исковата молба сезираният с нея Пловдивски окръжен съд е констатирал, че петитумът на исковата молба съдържа искане за признаване, че ищцата е собственица на отделни имоти. Те са описани като реални части от един имот ПИ № 77 с идентификатор 56784.513.77 и не са нанесени в кадастралната карта като обособени части от земната повърхност. След като това е така, имотите, предмет на иска, не могат да бъдат индивидуализирани като самостоятелни обекти на гражданския оборот, поради което липсва правен интерес от предявения иск.
Процесуалният въпрос за редовността на исковата молба е разрешен в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона.
Делбата, от който касаторката черпи права е извършена през 1995 г., при действието на З. отм. Нормата на чл. 61, ал. 1 от този закон повелява, че делба на съсобствен дворищнорегулационен парцел за образуване на самостоятелни парцели не се извършва, преди те да са обособени съобразно правилата за регулацията. Съгласно ал. 2 на нормата в редакцията й от изм. – ДВ, бр. 63 от 1995 г. при съдебна делба съдът предлага служебно на органите на съответната община в определен срок да обособят парцели със застроителен и регулационен план съобразно проекта за разделителен протокол. Съделителите могат да обжалват този план съгласно чл. 138, ал. 1 от З..
До завършването на тази процедура, не са възникнали самостоятелно обособени обекти на гражданския оборот. Постигната съдебна спогодба не е породила целените правни последици, поради което съделителите, съсобственици на имота, не могат да се легитимират като собственици на обособени части от него.
При липса на доказателства процедурата за разделяне имота на четири самостоятелни обекта да е завършена по предвидения в закона ред, изводът на съда за нередовност на исковата молба, поради това, че имотите, предмет на иска нямат самостоятелен статут, е обоснован.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал., т. 4 ГПК.
В случая нормата регламентираща редовността на исковата молба е пълна и ясна и по прилагането й има изобилна практика, поради което не се налага тълкуването й или промяната на практиката. Поради това, че не е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка, такава няма да бъде допусната по отношение на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение от 21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 190/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.