4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 09.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……….. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1690 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК касационната жалба с вх. № 1579/18.ІІІ.2014 г. на Б. К. Ц. от [населено място] против решение № 42 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 734/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 51/10.VІІІ.2013 г. на Разградския ОС по т. д. № 66/2013 г. С последното, в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато за установено, че в изпълнение на сключен на 12.VІІІ.2008 г. договор за банков кредит /и последващите анекси към него/ настоящият касатор солидарно и в качеството му на трето, съзадължило се с кредитополучателя [фирма]-гр. С., [община], област Русе, дължи на [фирма]-София сума в размер на 102 942.08 евро, от които 93 431.72 евро – дължима ведно със законната лихва главница, 6 513.58 евро лихва за забава върху тази главница за допуснато просрочие в периода 5.Х.2011-22.V.2012 г. и 2 996.78 евро, начислена за периода 5.Х.2011 г. – 28.VІ.2012 г. наказателна лихва, за които свои вземания кредитната институция, на основание чл. 417, т.т. 2 и 3 ГПК – е била снабдена със заповед за незабавно изпълнение № 1492/3.VІІ.2012 г. срещу длъжника Ц., издадена по ч. гр. дело № 985/2012 г. по описа на Разградския районен съд.
Оплакванията на касатора Б. Ц. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 107 и чл. 124, ал. 1 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на [фирма]-София да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. К. Ц. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос „Дали е налице новация на задължението при преоформяне на просрочена главница в редовна?” А предвид „многобройните спорове на банки и други кредитни институции с кредитополучатели” същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол била налице и поради произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение по други 4 правни въпроса, както следва:
1./ „Дали задължения за нови допълнителни плащания, договорени с допълнителни споразумения към договор представлява новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?”;
2./ „Представлява ли замяната на стара просрочена главница с нова, редовна, новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?”
3./ „Обвързан ли е солидарният длъжник с допълнителните споразумения към договор, подписан само от кредитора и главния длъжник?”;
4./ „Увеличение на погасителните вноски по договор за банков кредит с повече от 10% представлява ли новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на Ц. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 995.40 лв. Инвокиран е довод, че касационната жалба била „недопустима, поради отсъствието на касационни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на Б. К. Ц. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение Варненският апелативен съд е приел – въз основа на втория вариант в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на дълга, изчислен без клаузите на анекси с пор. №№ 4 и 5, е по-голям от размера на дълга, преструктуриран по неподписаните от настоящия касатор два последни анекса и затова липсва основание за извод, че с подписването на анексите с номера 4 и 5 към процесния договор за банков кредит от 12.VІІІ.2008 г. е била извършена обективна новация на дълга, която да обуслови необходимост от прилагане на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ЗЗД по отношение на солидарния длъжник Б. К. Ц..
Този решаващ извод на въззивната инстанция в атакуваното решение кореспондира изцяло с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/22.VІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о.- на ВКС по т. д. № 27/2012 г., разрешаващо в отрицателен смисъл материалноправния въпрос: „Дали изменението на договор за финансов лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация съгласно чл. 107 ЗЗД”. Атакуваното от Ц. въззивно решение съответства и на задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ІІ-ро т.о. по т. д. № 650/2008 г., споделящо впрочем становището, изразено в мотивите към решение № 789/2002 г. на V-то г.о. по гр. дело № 2292/2001 г., според което „способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му – по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не извеждана по тълкувателен път”.
При наличието на такава задължителна практика на ВКС по формулираните от касатора общо 5 материалноправни въпроса, свеждащи се обаче до горецитирания, обективно не са налице релевираните от него предпоставки по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Доколкото това a priori изключва същият правен въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата и понастоящем, то досежно констатазцията за отсъствието на последната предпоставка, ще следва да се препрати към разрешението по т. 4 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.
При този изход на делото вд настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане за присъждане на юросконсултсдко възнаграждение, Б. Коство Ц. от [населено място] ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма]-София такова в размер на сумата от 5 246.55 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 на Варненския апелативен съд, ТК, от 10.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 734/2013 г.
О С Ъ Ж Д А Б. К. Ц., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 5 246.55 лв. (пет хиляди двеста четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по търг. дело № 1690 по описа за 2014 г.