О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София 09.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2436/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от З. Д. М. и Н. Д. П. чрез техния пълномощник адв. В. Волева, против определение № 111 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2458/2013 г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от З. Д. М. и Н. Д. П. чрез адв. Волева частна жалба вх. № 42377 от 14.10.2013 г. против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в частта, с която се обжалват разпореждането за издаването й и е постановено незабавно изпълнение. Със същото въззивно определение е отхвърлена частна жалба вх. № 42377 от 14.10.2013 г. срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските.
Съгласно приетото в т.8 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, включително и по частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, не подлежат на касационно обжалване. Поради това частната жалба, подадена от З. Д. М. и Н. Д. П. против определение № 111 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2458/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлена частната жалба вх. № 42377 от 14.10.2013 г., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Въззивното определение подлежи на касационно обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от З. М. и Н. П. частна жалба вх. №42377 от 14.10.2013 г. и е прекратено производството по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила определение № 9324 от 05.11.2013 г. по ч.гр.д. № 2644/2013 г. на Бургаския районен съд по молба на З. М. и Н. Д. е спряно на основание чл. 420, ал.1 ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2644/2013 г. на Бургаския районен съд. Оттук е направил извод, че жалбоподателките нямат правен интерес от обжалване на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, тъй като спирането на изпълнението по реда на чл. 420, ал.1 ГПК има същия ефект относно възможността за започване на принудителното събиране на сумите по заповедта от длъжника.
Определението е правилно. Заповедта за изпълнение, издадена на някое от основания по чл. 417 ГПК подлежи на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1 ГПК. Тя не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските / чл. 413, ал.1 ГПК/ и в частта, с която е допуснато предварително изпълнение / чл.419, ал.1 ГПК/. Чрез обжалване по реда на чл. 419, ал.1 ГПК се осъществява защита на длъжника само срещу предварителното принудително изпълнение, но не и срещу материалната незаконосъобразност на заповедта, тъй като при уважаване на частната жалба се отменя разпореждането за предварително изпълнение и се обезсилва издаденият изпълнителен лист, но не се засяга самата заповед за изпълнение. В това производство съдът не се произнася относно съществуването на вземането, а проверява само дали документът, въз основа на който е издадена заповедта, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Същата процесуална защита срещу принудителното изпълнение, макар и при други предпоставки, се постига и чрез спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК. И в двата случая до влизане в сила не решението, с което се уважава иска на кредитора по чл. 422 ГПК, срещу длъжника не могат да се предприемат действия по принудително събиране на вземането.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от З. Д. М. и Н. Д. П., против определение № 111 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2458/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлена подадената от тях частна жалба вх. № 42377 от 14.10.2013 г.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 13.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2458/2013 г. на Бургаския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: