О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 12.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 300 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. В. и Н. И. К. против решение № 721 от 24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 672 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София, с което е оставено в сила решение от 29.05.2008 г. по гр.д. № 348 от 2006 г. на Районен съд-Ботевград за отхвърляне на предявения от В. И. В. и Н. И. К. против К. Т. Н. и Е. Т. Г. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Т. наследодателят на ищците И е бил собственик на нива от 1 дка в землището на с. Т. при съседи: река, наследници на В. К. Т. , Т. С. Т. и път.
Ответниците по касационната жалба К. Т. Н. и Е. Т. Г. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторите считат, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно възможността пред въззивната инстанция да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства; с ТР № 2 от 2.07.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което необосноваността е порок, който се изразява в грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване правилата на логиката, опита и научната теория, т.е. на опорочаване на истинността на фактическите му констатации по материалноправния спор; на разрешението в решение № 1* от 1.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, ІV г.о., според което делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото от показанията на свидетелите не става ясно от кога и за какъв период наследодателката на ищеца е владяла имота, за да го придобие по давност и не са изложени съображения относно доводите за нищожност на решението на поземлената комисия; на разрешението по решение № 24 от 1.02.1999 г. по гр.д. № 1912/1997 г. на ІV г.о., съгласно което решенията на органа на поземлената собственост са индивидуални административни актове и съдът трябва да преценява тяхната действителност и съобразяването им с нормативните разпоредби.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, постъпила в съда на 26.06.2006 г. и е разгледано по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Въззивната жалба е подадена на 20.06.2008 г. и на основание § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК отново подлежи на разглеждане по разпоредбите на ГПК от 1952 г. /отм./. В съдебно заседание от 15.10.2008 г. са оставени без уважение исканията на ищците по делото по молбата им от 10.10.2008 г. за допускане на експертно заключение, целящо установяване на конкретното местоположение и стари реални граници на процесния имот и на свидетелски показания за установяване периода на давностно владение, а с решението е прието, че ищците не са провели пълно и главно доказване на посочените обстоятелства и съответно на собствеността на наследодателя си към релевантния момент на образуване на ТКЗС. Извода на съда за неоснователност на доказателствените искания е направен в противоречие с указанията по приложение на процесуалния закон, регламентиращ въззивното производство, по реда на който е протекло въззивното дело – ГПК от 1952 г./отм./, дадени в ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Позоваването на касаторите на тълкуването на порока необоснованост в ТР № 2 от 2.07.2004 г. по гр.д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС е нетносимо, тъй като се касае до касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване.
Неотносимо е и позоваването на разрешенията по двете приложени решения на тричленен състав на ВКС, доколкото първото е свързано с конкретни факти, които са различни от тези по настоящия спор, а второто не касае правен въпрос съществен по настоящото дело /дори и пред инстанциите по същество да бе наведен довод за нищожност на легитимиращите ответниците решения на ОСЗ/, тъй като при спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е релевантно дали е налице искане за възстановяване на правото на собственост, а не дали е налице действително решение за възстановяването му.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с оглед посоченото противоречие на изводите на въззивния съд с ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 721 от 24.11.2008 г., постановено по гр.д. № 672 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-София.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след представяне доказателства за внесен депозит или след изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: