О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
Гр. София 23.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1342/2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. Д. Л. от с. М., Софийска област против решение № 430/24.06.2009 г. по гр.дело № 174/2009 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 155/1.12.2008 год. по гр.дело № 412/2007 год. на П. районен съд и исковете са отхвърлени.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 т.1 ГПК, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, по силата на решението на поземлената комисия, независимо от липсващите в него граници, които я индивидуализират, в противоречие с ТР № 1/97 г. на ОСГК, както и с други касационни решения.
Ответникът по касационната жалба К. „П”, със седалище и адрес на управление с. М., Софийска област изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касатора, позоваващ се на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да отхвърли ревандикационния иск на ищеца, както и съединения с него иск по чл.73 ЗС, въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като установил недоказаност на твърдяното от ищеца възстановено право на собственост върху земеделска земя, по реда и условията на ЗСПЗЗ. Констатирано е, че в приложеното по делото решение на ПК, постановено на 12.09.2000 год. имотът, представляващ нива от 1 дка в м.”О” землището на с. М. не е индивидуализиран с граници, въпреки че възстановеното право на собственост на наследниците на Д. Н. Л. е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Обсъдена е отменената заповед № 110/22.05.2000 г., на О. у-тел на Соф.област, въз основа на която е издадена скица № 112/13.02.2001 год. за имот № 0* с площ 1.100 дка на н-ци на Д. Л. , която също не индивидуализира процесния имот и обосновал извода, че ищецът не се легитимира с възстановено право на собственост върху конкретен имот, по силата на представеното решение на ПК.
Касационният съд счита, че материалноправният въпрос за конститутивното действие на решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне е решен, съобразно задължителните указания на ТР № 1/97 г. Представеното решение на ПК с. М. № 18/2М от 12.09.2000 г. не индивидуализира имота с реалните му граници, затова то няма конститутивно действие. Липсата на конкретно обособен обект, индивидуализиран с определени реални граници се отразява върху правното му качество да бъде обект на собственост, каквото качество не е възникнало за процесния имот. В този смисъл и позовавайки се на задължителните указания в ТР № 1/97 г. въззивният съд се е произнесъл, поради което не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 430/24.06.2009 год. по гр.дело № 174/2009 г. на Софийски окръжен съд, в обжалваната част, по касационната жалба на И. Д. Л. от с. М., Софийска област, с вх. № 1627/17.07.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: