О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр. София, 18.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 694 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. З. П., против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 05.06.2008 година, по гр.д. № 1086/2006 година, с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, с което е изнесе на публична продан делбения имот. С решението на Софийски градски съд е оставено без уважение искането по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./, направено от Д. З. П., за разпределение на ползуването на съсобствения имот, до приключване на делбеното производство.
Ответникът по касационната жалба е оспорил същата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателя, съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е, дали с възстановяването на запазената част от наследството със съдебно решение лицето, в чиято полза е постановено решението, е приравнено на това на наследник, с оглед разпоредбата на чл.288 от ГПК/отм./ или в този случай, както е приел Софийски градски съд, съсобствеността не е възникнала по силата на наследяването, а по силата на съдебно решение. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл и по съществени процесуални въпроси – по кой ред подлежи на обжалване определението, постановено по реда на чл.282 от ГПК /отм./ – в седмодневен срок с частна жалба или по реда на общото касационно обжалване на решението, както и по въпроса длъжен ли е въззивния съд да допусне нова експертиза относно поделяемостта на делбения имот, доколкото изслушаната експертиза не е дала отговор на този въпрос.
С атакуваното решение, въззивния съд е приел, че съделител, по отношение на който това качество е възникнало по силата на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на запазена част, на основание чл.30 от ЗН, не е наследник по смисъла на чл.288, ал.3, поради което не е налице предпоставката на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК за възлагане на имота, доколкото същата предпоставя съсобствеността да е възникнала по силата на наследяване.
Предпоставка за предявяването на претенция с правно основание чл.30 от ЗН е, ищеца да е наследник и то с право на запазена част. С уважаването на иска за възстановяването на запазената част от наследството на ищеца, наследник по закон на З. Д. П. , чрез намаляването на извършеното от последния дарение в полза на съделителката И. П. Х. и възстановяването на запазената част от наследството на Д. З. П. до размер на 1/3 ид.ч. от делбения имот, последния е възстановен в наследствената маса и по отношение на тази запазена част, съделителя с право на запазена част се счита наследник, към момента на откриването на наследството. По изложените съображения, за лицето с право на запазена част, при успешно проведена искова защита по иск с правно основание чл.30 от ЗН, с влизането в сила на решението за възстановяване на запазената му част, същия се счита наследник, в това число и по смисъла на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК/отм./. Въззивния съд е приел противното, но доколко този въпрос е съществен материалноправен, следва да се прецени въз основа на обстоятелството, дали произнасянето по този въпрос е обусловило крайния извод на съда, относно неоснователността на искането на жалбоподателя за възлагане на имота, на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. Действително, съдът е обсъдил качеството на наследник по смисъла на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ на съделителя Д. З. П. и е приел, че той не го притежава, като предпоставка за уважаване на искането за възлагане. Решаващия извод на съда относно неоснователността на искането е, освен липсата на качеството „наследник”, е и липсата на останали предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, а именно обстоятелството, че молителя не е живял в имота към момента на откриване на наследството. Липсата на някоя от кумулативно дадените предпоставки за възлагане на имота, доколкото същия е неподеляем, но молителя по претенцията за възлагане не е живял в жилището към момента на откриването на наследството, е основание за оставяне без уважение на искането за възлагане. Съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е относно наличието на предпоставките за възлагане на имота по претенция на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./. По този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС – т.7 от Тълкувателно решение №1/2004 на ОСГК на ВКС, като само произнасянето по въпроса относно качеството на наследник на лицето, направило искането за възлагане не е обусловило крайния извод относно неоснователността на исконето, доколкото не са били налице други законови предпоставки, поради което произнасянето на съда по този въпрос не е произнасяне по съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона /в частност на разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Предвид изложеното, посочения материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба относно наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване не е съществен, по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.
При липса на ясен и категоричен отговор на въпроса, дали делбения имот е реално поделяем, при условията на въззивното производство по реда на ГПК /отм./, съдът следва и служебно да изследва този въпрос, в т.ч. и в неговите правомощия и задължение е да допусне по своя инициатива изслушване на съдебна експертиза с тази задача. Този съществен процесуален въпрос не е относим към спора по настоящото дело, доколкото съдът не се е произнесъл по него. Липсва произнасяне по делото от въззивния съд по този въпрос, като съдът е приел, че приетите по делото експертизи са отговорили категорично по въпроса, дали жилището е реално поделяемо, както и обслужващите го помещения. Съществен процесуален въпрос би бил налице тогава, когато въззивния съд, при липсата на приети по делото експертизи с горната задача, липсата на ясен и категоричен отговор на поставената задача, не е изпълнил своето задължение да изследва служебно този въпрос, което да е довело до постановеното решение по съществото на спора. Постановеното по съществото на спора решение не обусловено от произнасяне по този процесуален въпрос, който е неотносим към спора по делото, поради което не е основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът, дали определението, постановено от въззивния съд по искането за разпределение на ползване на основание чл.282, ал.2 от ГПК /отм./, подлежи но обжалване с частна жалба по реда на ГПК /отм./ или в касационното обжалване на решението по реда на чл.280 и сл. от ГПК е разрешен с постановяване на определението на ВКС от 17.12.2008 година, по гр.д. № 1592/2008 година, по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба именно на касатора в настоящото производство, против определението на въззивния съд по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./, обективирано в обжалваното решение.
По изложените съображения, следва да се направи извод, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на които основава жалбата си Д. З. попов.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване постановеното на 05.06.2008 година решение №68 от Софийски градски съд, по гр.д. №1086/2006 година.
Председател: Членове:1. 2.