О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
гр.София, 14.07.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 122/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Д. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2008 год. по гр.дело № 3995/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, І ГК, 28 състав от 25.09.2007 год. по гр.дело № 5288/2003 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „Б”ЕАД/в несъстоятелност/, гр. С. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 16.12.1993 год. предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на ведомствено жилище-ап.2 със застроена площ 108 кв.м., намиращо се на етаж2 в бл.312 в гр. С., район „Красно село”.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че при наличие на валиден предварителен договор и изпълнени задължения от страна на купувача незаконосъобразен се явява извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД по съображения, че продавачът вече не е собственик на процесния недвижим имот. Навеждат се доводи, че възлагането на имота на трето лице и последващата продажба от 25.08.2005 год. не могат да бъдат противопоставени на ищеца, тъй като са извършени след вписването на исковата молба по реда на чл.114, б.”б” ЗС.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, позовавайки се на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, както и противоречиво разрешаване на поставените материалноправни въпроси от съдилищата в представените към жалбата решения, както и значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба „Б”ЕАД/в несъстоятелност/, гр. С. не ангажира становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Третите лица-помагачи в процеса „К”Е. , гр. С. и „Е”Е. , гр. С. изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените от жалбоподателя основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Прието е въз основа на събраните доказателства, че не са налице основания да бъде обявен за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на жилище в построената сграда, тъй като ответното дружество-продавач по предварителния договор вече не е собственик на процесния имот. Прието е също, че с постановление от 14.03.2001 год., издадено от данъчния орган при ТДД-София на основание чл.146, ал.4 от действуващия тогава ДПК/отм./, е наложена възбрана върху целия жилищен блок, в който се намира и процесния жилищен имот като обезпечителна мярка за вземане по ДРА № 188/20.12.2000 год. за неуредено данъчно задължение на ответника. Действието на възбраната е продължило до 06.06.2005 год., когато с постановление на публичен изпълнител при РД на АДВ на основание чл.202, ал.2 ДПК/отм./ сградата е възложена на „К”Е. , който е придобил собствеността съгласно чл.215, ал.4 ДПК/отм./, която впоследствие е прехвърлил на „Е”Е. с нот.акт № 175 от 25.08.2005 год. Тъй като според чл.168, ал.1 ДПК/отм./ възбраната произвежда действията предвидени в чл.347 ГПК/отм./ вписаните след това искови молби не могат да се противопоставят на взискателя и присъединилите се кредитори. В случая данните по делото сочат, че възбраната е вписана на 15.03.2001 год. преди вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, което е станало на 27.11.2002 год. и следователно не може да се противопостави на участниците в изпълнителното производство.
С оглед на изложеното разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, от който зависи крайния изход на спора се свежда до това, че за да бъде уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, необходимо условие е ответникът да е титуляр на правата, които ще бъдат прехвърлени със съдебното решение. Ето защо съгласно изискването на чл.298, ал.1 ГПК/отм./ съдът е длъжен да провери налице ли са предпоставките за прехвърляне на собствеността, включително дали отчуждителят е собственик на имота-предмет на предварителния договор. Даденото от съда разрешение на този въпрос е изцяло в съответствие със закона и безспорната трайно установена практика на ВКС, изразена в решенията по гр.дело № 338/2001 год., т.дело № 182/2007 год., т.дело № 1107/2001 год., гр.дело № 244/1995 год. и много други, която е в смисъл, че не може да се обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако не е доказано, че отчуждителят е собственик на имота. С оглед на изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на касатора на наличието на противоречива съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. Приложените към касационната жалба определение № 836/31.10.2003 год. по ч.гр.дело № 3836/2003 год., определение № 837/31.10.2003 год. по ч.гр.дело № 837/2003 год. на СГС и определение № 100/17.03.2004 год. по ч.гр.дело № 53/2004 год. на ВКС-ТК в случая са неотносими, тъй като касаят други правни въпроси, свързани с допустимостта на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД при открито производство по несъстоятелност на длъжника. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид практиката на съдилищата, произнесли се по различен начин с влезли в сила решения /поне две/ по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. В тази връзка липсва идентитет между разрешения правен въпрос по настоящото дело и представеното решение № 253/03.10.2005 год. по гр.дело № 2231/2005 год. предвид различната фактическа обстановка по двете дела, защото към момента на постановяване на цитираното решение ответникът „Б”ЕАД/в несъстоятелност/ все още е бил собственик на процесната сграда, тъй като липсват данни, че е било приключило принудителното изпълнение върху процесния недвижим имот.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправния или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай.
Що се отнася до оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, тези оплаквания представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, втори „Д” състав, постановено на 07.07.2008 год. по гр.дело № 3995/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: