Определение №419 от по търг. дело №37/37 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 419
София, 31.05.2010 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и десета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 37   по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Б” О. чрез адвокат Д срещу решение № 233/13.01.2009 г. на Кърджалийски окръжен съд /КОС/ по в.гр.д. № 193/2008 г., с което е оставено в сила осъдително решение срещу касатора по иск на П. И. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД за сумата от 9000 лв. с лихви и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът – П. А. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Кърджалийски районен съд /КРС/ е сезиран от П. А. И. с иск по чл.55 ал.1 ЗЗД срещу „Б” О. за сумата 9000 лв., получена на отпаднало основание – прекратен договор за продажба на движими вещи. КРС е уважил иска, а въззивният съд е оставил в сила уважителното решение. Въззивният съд е приел, че на 13.10.2005 г. между страните е сключен договор за продажба на три тона риба шаран. Купувачът – П. А. И. заплатил на продавача – „Б” О. , представляван от К. Д. , 9000 лв. с приложена разписка все от 13.10.2005 г. Поради неизпълнено задължение на продавача в уговорения срок, купувачът с нотариална покана, връчена на 31.10.2005 г. го поканил да изпълни задължението си или да върне сумата от 9000 лв. Задължението не било изпълнено, поради което купувачът предявил иск за връщане на даденото. Съдът е приел още, че с нотариална покана, връчена на 18.10.2005 г. „Б” О. е уведомило К. Д. , че оттегля пълномощията си от него, а П. И. на 27.01.2006 г. уведомил, че счита договора за развален, като сключен без представителна власт от К. Д. При тези данни КОС е приел, че договорът на 13.10.2005 г. е сключен преди оттегляне на пълномощното от Д. , поради което е действителен, но е приел още, че дори да е липсвало упълномощаване договорът е потвърден по смисъла на чл.301 ТЗ, доколкото липсва противопоставяне от представлявания – „Б” О. , уведомил Д. да внесе по сметка на дружеството сумата от 9000 лв., получена по договора за покупко-продажба на риба с нотариална покана № 4321/17.10..2005 г.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът твърди, че въпросът с действителността на сделката при наличие на оспорването й, като сключена без представителна власт, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Прилага решения на тричленни състави на ВКС по приложение на чл.301 ТЗ. Но както се посочи по-горе, съпоставяйки датите на оттегляне на пълномощното от Д. и сключване на договора, КОС е приел, че договорът е сключен преди оттегляне на пълномощното от Д. , поради което договорът е действителен. Като второ основание за действителност на договора КОС е приел и липса на противопоставяне от „Б” О. веднага след узнаване за сключване на договора, с оглед искането за привеждане на сумата от 9000 лв. по сметка на дружеството от Д. – цитираната по-горе нотариална покана. Следователно, само и единствено въпросът с приложението на чл.301 ТЗ не е обусловил извода на КОС за действителност на договора и основателност на иска, поради което не е налице основната предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, нито допълнителен критерий – решаване в противоречие с практика на ВКС /основание по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а не т.1 ГПК както сочи касаторът – ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, т.2/.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основания да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на КОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 233/ 13.01.2009 г. на Кърджалийски окръжен съд по в.гр.д. № 193/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top