2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С. 01.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 339/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. Д. Л. – от [населено място] срещу Решение № 177 от 31.І.2011 г. по гр.д. № 855/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 17.V.2010 г. по гр.д. № 3234/ 2008 г. на СГС, с което е отхвърлен искът, предявен от Л. Д. Л. – от [населено място] срещу З. [фирма] – [населено място] за 100 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимущест – вени вреди от настъпило на 13.VІ.2008 г. ПТП, на основание чл. 226 ал. 1 КЗ и искът за 2000 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението. В Молба жалбоподателят сочи, че прави възражение за неправилно прилагане на чл. 8 ал. 1, чл. 25, чл. 26 и чл. 35 ЗДвП, за което излага съображения и поддържа, че е противоречива съдебната практика по прилагането на тези норми. По съображения, че се нарушава принципът за законност по чл. 5 ГПК, като прогласеният принцип за справедливост при неуеднаквяване на съдебната практика, води до нарушение на чл. 5 ГПК, защото едно решение не е законно, когато се различава няколко пъти от друго подобно решение, поддържа, че липсва точно прилагане на закона, като няма и развитие на правото, което с подобни решения вместо да се развива по възходяща линия, върви надолу. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът е игнорирал посочените разпоредби на ЗДвП, поддържа, че не следва да прилага преписи от противоречива съдебна практика, че се касае за уникален казус, който подлежи на каузално тълкуване от ВКС, а не на нормативно, който съд следва да прецени правилно ли са приложени посочените норми на ЗДвП, което ще доведе до развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба по същество, като неоснователна, и с друг писмен Отговор възразява, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал разрешените от въззивния съд правни въпроси, не е посочил противоречива съдебна практика, а въпросът дали решението е правилно, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че цената на първия не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, за който поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Следва да се отбележи, че доколкото жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, той не сочи съдебна практика в подкрепа на твърдението, че същата е противоречива. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК следва разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 2450 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №177 от 31.І.2011 г. по гр.д. № 855/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА от Л. Д. Л. – от [населено място] да плати на З. [фирма] – [населено място] 2450 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: