3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 42
гр. София, 10.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 161/ 2016 г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. 12205 от 18.09.2015г. , подадена от С. С. А., Г. С. А., Ц. С. Р., Д. Г. М., Е. Ж. Х., С. Ж. И., М. Ж. Г., К. Л. К., Д. Л. В., В. Л. А., Б. Л. К., Т. М. М., С. Н. М. и М. Н. Г. срещу определението на Софийския апелативен съд , търговско отделение, пети състав, № 2194 от 10.08.2015г. по ч. гр.д.№ 1065/2015г. , с което е потвърдено прекратителното определение на Софийския градски съд, І-2 състав от 26.01.2015г. по гр.д.№ 1455/14 г.
Частната жалба е подадена в срок и подлежи на разглеждане при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Ответникът Д., представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е подал отговор на частната жалба.
Софийският градски съд, І-2 състав с определение от 26.01.2015г. по гр.д.№ 1455/2014г. е прекратил производството по предявените субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост поради липса на правен интерес.
Софийският апелативен съд с обжалваното определение, е оставил без уважение подадената от ищците по делото частна жалба. Съдът е приел, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 22364/2003г. на Софийския районен съд, 44 състав , потвърдено с решение на Софийския градски съд , ІІ-А състав от 05.12.2012г. по гр.д.№ 1341/2008г. , са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС за същите имоти като са разгледани две придобивни основания на ищците – възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и евентуално на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ. По настоящото дело , с което е предявен отрицателен установителен иск срещу държавата , ищците поддържат същите придобивни основания, отречени с влязлото в сила решение по ревандикационния иск , поради което не е налице правен интерес от предявяване на иска. Липсват факти, които да са настъпили след влизане в сила на решението по ревандикационния иск, които да не са обхванати от времевите предели на силата на пресъдено нещо.
К. поставят следните правни въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване:
Налице ли е правен интерес , когато с предявен отрицателен установителен иск се иска установяване на преюдициално правоотношение, което е релевантно обстоятелство за осъществяване на реституция като се отрече претендираното от държавата – ответник право на собственост.
По този въпрос се поддържа противоречие с ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК и решение № 90 по гр.д.№ 846/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
Вторият правен въпрос е за наличието на правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск във връзка с мотивите на решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, влязло в сила след решението по иска за собственост.
Третият правен въпрос е дали е формирана сила на пресъдено нещо с решението , с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС по отношение правото на собственост на ответника по този иск – държавата.
В останалата част в изложението са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение, които не са относими в производството по чл. 288 ГПК съгласно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС , ОСГК и ТК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на касаторите по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С оглед решаващия извод на апелативния съд за отсъствие на правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск срещу държавата при приключила с отказ реституционна процедура по чл. 14 ал 1 ЗСПЗЗ и отхвърлен ревандикационен иск , в който ищците са се позовали на придобиване на собствеността на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, за разрешаване на първия от поставения от частните жалбоподатели правен въпрос, са приложими изцяло разясненията, дадени в ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК. В тълкувателното решение е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.
Крайните изводи на апелативния съд за отсъствие на правен интерес от провеждането на настоящия отрицателен установителен иск за собственост не са в противоречие с приетото в посоченото тълкувателно решение. При твърдения на ищците в исковата молба, че са собственици на процесните имоти на две основания – реституция по ЗСПЗЗ и чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, следва да се приеме, че след като тези основания са релевирани и по приключилото гр.д.№ 22364/2003г. на Софийския районен съд, 44 състав, с което е отхвърлен предявения срещу държавата иск с правно основание чл. 108 ЗС, въпросът за собствеността на ищците не може да бъде пререшаван на основание чл. 299 ал.1 ГПК. Съдът по настоящото дело е длъжен при преценката за допустимостта на производството по предявения отрицателен установителен иск да приеме, че ищците не са собственици на поддържаните основания, което води до недопустимост на производството съгласно ТР 8/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК. От друга страна влязлото в сила касационното решение на АССГ по адм.д.№9317/2011г. , макар погрешно да е посочено от апелативния съд в обжалваното определение, че е постановено преди влизане в сила на решението по ревандикационния иск, не съставлява ново основание за собственост, което да не се обхваща от времевите предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 22364/2003г. на СРС, 44 състав, защото с постановяване на това решение е потвърден отказа на Общинската служба по земеделие „О. купел” по преписка № 764-3 от 29.01.1992г. за възстановяване на собствеността на процесните имоти на наследниците на Г. М. С. и К. М. С. – ищци по настоящото дело. При постановен отказ за възстановяване на собствеността, няма основание да се приеме, че е налице висяща или възможна бъдеща реституционна процедура, което да поражда правен интерес за ищците да предявят иск срещу държавата за отричане на нейните права като предпоставка за възстановяване на собствеността .
С оглед на изложеното по първия от поставените въпроси не е налице противоречие със задължителната съдебна практика, обуславящо приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Същевременно с тълкувателното решение е отстранено противоречието в предшестващата го съдебна практика и поради това тя не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Третият правен въпрос не е обуславящ за делото, доколкото допустимостта на производството не зависи от това дали постановеното решение по чл. 108 ЗС формира сила на пресъдено нещо по отношение правата на държавата.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, № 2194 от 10.08.2015г. по ч. гр.д.№ 1065/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: