2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 14.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : Красимира Харизанова
Членове : Марио Първанов
Борис Илиев
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов
ч. гр. дело №705/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. М. В., град П., подадена от пълномощника и адвокат С. С., срещу определение №1309 от 18.10.2010 г. по ч. гр.дело №1009/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №2220 от 30.07.2010 по гр. дело №781/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на допуснатото с определение №826 от 18.03.2010 г. по гр. дело №781/2010 г. на Пловдивския окръжен съд обезпечение на бъдещ иск на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу М. К. В., И. И. В. и Ц. М. В., с което е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на жалбоподателката. Въззивният съд е приел, че не са налице основанията за отмяна на обезпечението по чл.402, ал.2 ГПК – да не съществува причината, поради която е допуснато обезпечението или да са налице условията по чл.398, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали е допустимо извършването на периодичен съдебен контрол за законността на наложените обезпечителни мерки и дали едномесечният срок за предявяването на иска по ЗОПДИППД следва да се счита от влизане в сила на осъдителната присъда. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност оспорва жалбата.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Относно допустимостта на периодичен съдебен контрол за законността на наложените обезпечителни мерки има трайно установена съдебна практика, според която такъв контрол е допустим. Тя е съобразена от въззивния съд, който е приел за допустима молбата за отмяна на обезпечението и я е разгледал по същество. По втория повдигнат въпрос има задължителна съдебна практика – ТР №1 от 14.09.2009 г. по т.дело №1/2008 г. на ОСГТК на ВКС. Според това тълкувателно решение началният момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД след допускане на обезпечението по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗОПДИППД и чл. 390, ал. 2 ГПК е влизане в сила на осъдителната присъда по наказателното производство. Жалбоподателката не е посочила такива промени на обществените условия и законодателство, чието естество да изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения и да поражда необходимостта от осъвременително тълкуване и създаване на нова съдебна практика.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1309 от 18.10.2010 г. по ч. гр.дело №1009/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.