3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 16.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7423 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Е. С. и Л. Б. Н. – двамата от [населено място], обл. П., срещу определение № 384 от 18 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 5979 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязло в сила решение № 137 от 26 май 2010 г., постановено по гр. д. № 52 по описа на районния съд в гр. Радомир за 2010 г. В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като безспорно се доказвала основателността на иска им по чл. 109 ЗС срещу Д. Е., и в потвърждение на правния интерес на молителите от подаване на частната жалба и на молбата за отмяна се представя нотариален акт от 21 октомври 2014 г., по силата на който на частните жалбоподатели е учредено безсрочно ползване докато са живи на недвижим имот в махала „П.” на [населено място].
Ответникът Д. Г. Е. от [населено място], обл. П., чрез адв. Г. М., в отговор на частната жалба изтъква доводи за недопустимостта на молбата за отмяна по посочените в нея основания и твърди неоснователност на частната жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е неоснователна.
В обжалваното определение тричленен състав на ВКС приема наведените от молителите доводи в молбата за отмяна за неотнасящи се към посоченото от тях отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочена е и неяснотата дали молителите се позовават на основанието по т. 1 на същия текст, предвид твърдението им за налично ново обстоятелство. Молбата за отмяна е оставена без разглеждане, тъй като същата не е съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна като абсолютна процесуална предпоставка за нейното разглеждане от ВКС.
Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК, по отношение на съдържанието на частните жалби се прилага нормата на чл. 260 ГПК. В разпоредбата на чл. 260, т. 3 ГПК се посочва като задължителен реквизит на жалбата указание в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт. Липсата на подобно указание в жалбата (и по аргумент на правилото на чл. 269 ГПК) не води до нередовност на същата и не е основание за оставянето й без движение, но това ограничава проверката на обжалвания съдебен акт до въпросите дали същият е валиден, допустим и дали противоречи на императивни материалноправни норми. В разглежданата частна жалба не са изложени указания в какво се състои порочността на обжалваното определение на ВКС – не е посочен дори един порок на обжалвания съдебен акт. При дължимата служебна преценка на обжалваното определение се установява, че то е валидно, допустимо и не противоречи на императивни материалноправни норми. Липсата на конкретни доводи в частната жалба обаче не дава възможност на настоящия състав да обсъди евентуална тяхна основателност предвид приетото в съдебния акт, а наличието на интерес от водене на иска по чл. 109 ЗС, в каквато насока са съображенията на частните жалбоподатели, не може да се отнесе както към мотивите на касационния съд в обжалваното определение, така и към основанията за отмяна по чл. 303 ГПК.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответника по частната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 18 ноември 2014 г., постановено по гр. д. № 5979 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г.
ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН [ЕГН], и Л. Б. Н., ЕГН [ЕГН] – двамата с адрес в [населено място], обл. П., м. „П.”, да заплатят на Д. Г. Е., с адрес в [населено място], обл. П., сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за производството по обжалване на определение на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: