О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
[населено място], 16.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2672/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационната жалба на Комисията за защита на потребителите против въззивно решение №779/18.04.16г. по търг.д.№1503/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 09.01.2015г. по гр.д.№ 6690/13г.,с което е отхвърлен предявения от К. против [фирма] /с ново наименование [фирма]/ иск с правно основание чл.186 ал.3 вр. чл.143 т.5, т.12 предл.2 и т.13 предл.2 вр. чл.186 ал.2 т.1 и чл.187 т.1 предл.1 З..
След подаване на касационната жалба е постъпила молба вх.№9228/23.06.16г.,подписана от представители на двете страни по делото, с която касаторът – ищец К. и ответникът по колективния иск и в касационното производство – [фирма] са заявили, че са постигнали помежду си споразумение за уреждане на правния спор /приложено към молбата/, поради което са поискали, след одобряване на същото, обезсилване на обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС и прекратяване на производството.
В приложената спогодба от 17.06.2016г. страните са констатирали,че към момента на сключването й оспорените от комисията клаузи на Общите условия към договор за финансов лизинг с опция за придобиване на лизинговия обект и Общи условия към договор за финансов лизинг с клауза за изрично придобиване на лизинговия обект на дружеството- ответник не се прилагат по отношение на договори с потребители и са отменени. Във връзка с тази констатация в чл.1 са се споразумели да подадат молба за прекратяване на делото и обезсилване на решението на въззивния съд; в чл.2 ответникът се е задължил да не прилага в бъдеще по отношение на потребителите такива клаузи в общите си условия,като в случай на неизпълнение ищецът си запазва правото да предяви отново колективен иск; в чл.3 са приели,че направените по делото разноски остават за страните така,както са направени; в чл.4 ищецът е поел задължение да оттегли подадената от него касационна жалба.
С молба вх.№10391/14.07.16г. К. е заявила,че оттегля подадената от нея касационна жалба срещу решението на САС.
Настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото във връзка с посочените по –горе,изявления на страните така, както са обективирани,намира,че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.264 ал.1 ГПК,а не тази на чл.249 ГПК вр. чл.384 ал.2 ГПК.Последната е приложима тогава,когато страните са постигнали спогодба,с която разрешават възникналия между тях спор,т.е. по доброволен начин и чрез взаимни отстъпки се разпореждат с предмета на делото,изявявайки желание той да приключи по избрания от тях начин. Допълнително изискване на чл.384 ал.3 ГПК при колективните искове,за да породи действие такава спогодба е тя да бъде изрично одобрена от съда,след констатация за наличието на предпоставките,визирани в ал.2 на същия член – да не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в спогодбата мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес. С представения към молбата на двете страни двустранно подписан акт на волеизявления страните са констатирали извънсъдебно настъпил /чрез действие на ответника по отмяна на спорните клаузи/ факт,правещ безпредметно по-нататъшното разглеждане на спора от съда. С чл.3 от същия акт ответникът е поел задължение за бъдещо въздържане от действия,които евентуално биха създали предпоставки за ново упражняване на иск по чл.379 и сл.ГПК от страна на К., която клауза не касае предмета на спора. Останалите чл.1,чл.2 и чл.4 от спогодбата също не могат да бъдат отнесени към него,доколкото обективират поето задължение от страните да предприемат действия по прекратяването на делото /ищецът – да оттегли подадената касационна жалба/,както и да не претендират разноски от другата страна.Тъй като липсва спогодба,годна да бъде одобрена от съда,съобразно предпоставките на чл.384 ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира,че не са налице и основания за прекратяване на производството при условията на чл.249 ГПК /с обезсилване на решенията на първата и въззивната инстанции/.
Доколкото е налице подадена от ищеца –касатор Комисия за защита на потребителите молба,с която касационната жалба се оттегля,а в двустранно подписаната спогодба е заявено съгласие на противната страна с оттеглянето, следва да бъде постановено определение по чл.264 ГПК за прекратяване на производството.
Мотивиран от горното, настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2672/16г. по описа на ВКС,ТК,Първо отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.