О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42
София, 17.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 924/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба И. П. С. от [населено място] срещу решение № 408/29.06.2012 год. , постановено по в. гр.д. №514/2012 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д.№ 10098/2011 год. на Русенския районен съд, е постановено ново решение, с което предявеният от касатора срещу Р. Д. З. иск за заплащане на сумата от 5 000 евро – наказателна неустойка , уговорена в т.10 от сключен на 29.11.2007 год. предварителен договор по чл. 17,ал.3 ЗУТ ,е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуален закон.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен или ако са налага извършване на съдопроизводствени действия, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът по касационната жалба Р. Д. З. , чрез адв. М. оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че в представеното в касационната жалба изложение не се съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, а твърдения по съществото на спора и такива че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са изпълнени обаче изискванията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване: Да е формулиран правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да се обусловило изхода на спора, както и да е обосновано поне едно от допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В контекста на казаното, твърдението на касатора, че въззивният съд е разгледал едно несвоевременно релевирано правоотлагателно възражение , съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение , а не въпрос по см. на чл. 280,ал.1,г.1 ГПК. Отделен е въпроса, че това твърдение не е в съответствие с данните по делото. Възражението е направено още в първото по делото заседание и то е във връзка с изготвения по делото доклад за разпределение на доказателствената тежест и постъпилото след изготвянето на доклада становище от ищеца- касатор. С оглед на това същото е направено като уточнение на първоначалната позиция, заявена с отговора на исковата молба и в съответствие с чл. 143,ал.3 ГПК.
Оплакване за допуснато процесуално нарушение е и твърдението, че въззивният съд не е обсъдил направените от касатора доводи и възражения / т.6 от изложението /, както и твърдението, че не е дал правна квалификация на спорното материално право /т.7 и 8 от изложението /. Последното е и невярно, доколкото въззивната инстанция е приела , че искът е с пр. осн. чл. 92 ЗЗД и с това е дал правна квалификация на спора. .
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на спора съставляват такива за неправилност на въззивното решение/ чл. 281,т.3 ГПК/ , които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че такова бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Не съставлява правен въпрос и посочения такъв по т. 3.1 и 3.2 от изложението относно това кои са всички собственици по смисъла на чл. 3 от договорите за строителство от 28.8.2007 год. и 29.08.2007 год. Това е фактически въпрос отговор на който може да се даде въз основа на доказателствата по делото и по- конкретно на сключените между страните договори .Доколкото въпросът е фактически, а не правен , същият не може да бъде разглеждан в контекста на посочените основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, на които касаторът се позовава.
С въззивното решение е прието , че не са сключени договори за строителство със всички собственици на имоти, върху които е следвало да се строи, страни по договора по чл. 17,ал.3 ЗУТ, което обективно е попречило на ответника да изпълни задължението си по т.6 от договора за строителство от 28.8.2007 год .
Във връзка с този фактически извод е формулиран въпрос № 2 в изложението, а именно : Следва ли окръжният съд да приеме за доказан този факт без да е изготвел доклад по делото без да е разпределил доказателствената тежест за този факт и без да е изпълнил задължението си по чл. 146,ал.2 ГПК / да укаже на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства / при положение , че и първоинстанционният съд с доклада си по делото също не е изпълнил тези задължения. Сочи се , че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 138/25.03.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1127/2010 год. ІV г.о., Р №385/18.04.2012 год. на ВКС по гр.д. № 1538/2010 год. І ГО и Р № 307/ 20.03.2012 год. на ВКС по гр.д. № 284/2011 год. ІІ ГО, ГК , постановени при условията на чл. 290 ГПК.
Този въпрос би имал значение за правилното решаване на делото в случай, че касаторът навежда твърдение, че такива договори има и е в състояние да ги представи . Последното е така, доколкото в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е направил изявление, че такива договори не са подписани и доколкото това е отрицателен факт, той не може да го установи. Доколкото твърдение , че такива договори са подписани и с оглед на това не е имало пречка ответникът да изпълни поетото по т.6 от договора за строителство задължение в срока по чл.10 от предварителния договор по 17,ал.3 от ЗУТ , поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото.
Материалноправните въпроси по т.4.1,4.2,5.1 и 5.2 „относно вината – дължимата грижа и по приложението на чл. 81,ал.1 и чл. 306 ТЗ относно непреодолимата сила, както и за приложението на чл. 122,ал.3 ЗЗД относно забраната на единия солидарен съдлъжник да противопоставя на кредитора личните възражения на другия съдлъжник, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са обусловили изхода на делото. Поради това те нямат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1, ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че направеното възражение на ответника по делото относно обстоятелството, че не са подписани договори за строителство с другите собственици на имоти, няма характер на лично възражение по см. на чл. 122,ал.3 ЗЗД.
Доколкото посочените въпроси не са правни въпроси , не се налага обсъждането на посочените във връзка със тях допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване и представени съдебни актове.
Тъй като не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, такова не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408/29.06.2012 год. , постановено по в. гр.д. №514/2012 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА И. П. С. от [населено място] да заплати на Р. Д. З. от същия град разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: