О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 18.01.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 4774 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. Н. И., чрез адв. Д. Д., срещу определение № 18381/26.07.2016 г. по ч.гр.д. №7545/201 г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл. 51, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм. при връчване на адрес на лице, което не е конституирано като страна по делото.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 05.05.2015 г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, с което са върнати въззивни жалби на В. Н. И. срещу решение от 17.04.2012 г. по гр.д. № 22494/2003 г. Софийският районен съд допуснал до делба четири имота между множество съделители, между които и В. И., на когото е определен дял 32/3456 ид.ч. Част от страните по делото са изключени от делбата и е отхвърлена молба на Н. М. по чл. 282, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм.
В. И. е подал въззивна жалба против това решение, която е оставена без движение от администриращия съд и поради неотстраняване в срок на указанията, е върната. Въззивният Софийски градски съд потвърдил разпореждането, като приел, че въззивната жалба е била нередовна и правилно била оставена без движение, неизпълнение в срок на дадените указания, включително и към датата на постановяване на въззивното определение. Д. на В. И., че не бил уведомен за указанията на съда да отстрани нередовности на жалбата, приел за неоснователен. Съдът установил, че многократно съдебният призовкар е посещавал адреса на страната, но не го открил; свързал се няколко пъти по телефона с И., който заявил, че се намира извън София, не желае да го занимават с делото и да получава съобщения по него. При тези данни, администриращият съд намерил, че съобщението е редовно връчено на страната при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм. Няма спор, че адресът, на която е изпратено съобщението е негов постоянен и настоящ действителен адрес, като съдът посочил, че на този адрес вече е бил редовно призоваван по делото. Страната, при напускане на адреса, на който е била поне веднъж редовно призована (без значение дали заседанието, за което е била надлежно връчена призовката е проведено или не), при висящо дело, за повече от един месец, е била длъжна да уведоми съда за новия адрес или да посочи съдебен адресат. Щом не го е сторила, книжата и съобщенията се връчват по делото, като връчването се счита за редовно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя В. И. правен въпрос е неотносим към постановеното от съда. Той е страна по делото – спрямо него има постановено решение и той, като недоволен от резултата, го е обжалвал с въззивна жалба. Той е заместил по висящото дело починала в хода на процеса страна и е налице определение, с което е изрично конституиран от районния съд като съделител. Вярно е, че по-късно първостепенният съд, още преди постановяване на решението, е изменил определението за конституиране на нови страни, между които и В. И., но само относно основанието – вместо погрешно посочената разпоредба – чл. 117 ГПК е постановено, че приложимата разпоредба е чл. 120 ГПК. Вярно е, също така, че съдът отменил другите процесуални действия по делото, защото установил, че на новоконституираните страни не е връчено копие от исковата молба с доказателствата към нея и, в тази връзка, оставил без движение производството, с указание до ищците да представят нужните копия за връчване. Дали впоследствие връчването е било надлежно няма отношение към конституирането на В. И. като страна по делото и е без значение за поставения в изложението процесуалноправен въпрос.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18381/26.07.2016 г. по ч.гр.д. №7545/201 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: