8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 18.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2776 по описа на Трето гражданско отделение за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Б. Т. П. и Т. И. П. от [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 5, срещу решение № 63 от 05. 04. 2016г. по в. гр. дело № 513/2015г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав, с което е отменено решение № 278 от 22. 06. 2015г. по гр. дело № 34/2014 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са уважени предявените срещу ответника Е. Д. Д. от [населено място],[жк], [улица], обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 62 700 лв., платена по нищожен договор за продажба от 30. 06. 2009г., оформен в нотариален акт № 82, т. втори, рег. № 5003, дело № 210/2009г. на Нотариус Б. Г., с рег. № 394 в НК и район на действие – РС, [населено място], ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 30 555. 54 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата, за периода: 01. 07. 2009г. – 05. 03. 2014г., и вместо него е постановено ново решение, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 12 166 лв. – съдебно – деловодни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторите – ищци поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния /чл. 34 ЗЗД/ и процесуалния /чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с т. 2 ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и чл. 236, ал. 2 ГПК/ закони – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции.
Въвеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело:
1. „Ако един договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти е обявен от съда за нищожен, като сключен от пълномощник без представителна власт, означава ли това, че и упълномощителната сделка следва да се приеме за нищожна, без решаващият съд да се е произнесъл и без дори да е бил сезиран да се произнесе по този въпрос?“ и
2. „Ако нотариалният акт, в който е обективиран цитирания по-горе обявен за нищожен договор, съдържа волеизявление на пълномощника на продавача за получена изцяло от продавача сума по сделката, какъв е характера на това волеизявление и чия е доказателствената тежест при оспорване на плащането от страна на наследника на продавача? Следва ли досежно последната въззивният съд да даде указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК?“.
Твърдят, че горепосочените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в обжалваното съдебно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в т. 2 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 169/23.11.2012г. по т.д. № 664/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 403/10.01.2012г. по гр.д. № 1543/2010г. на 3 г.о.; решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело № 449/2011г. на 3 г.о. и решение № 173/27.07.2010г. по гр. дело № 5166/2008г. на ІV г.о., както и в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обективирана в решение № 43 от 10. 03. 2015г. по в. гр. д. № 4/2015г. на Габровски окръжен съд и решение по в гр. д. № 366/2013г. на Варненски окръжен съд, влезли в сила и приложени към касационната жалба, като всички горепосочени, цитирани от касаторите, решения са относими към втория поставен въпрос. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съотнасят към първия правен въпрос и обосновават с неправилното тълкуване и прилагане от въззивния съд на нормите на чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 34 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при което Пловдивски апелативен съд е приел, че пълномощникът на продавача няма представителна власт да получава или заявява получаването на плащане на цената по обявения за нищожен договор за продажба и в тази връзка е счел, че плащането на цената е останало недоказано.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в исковия процес/ – Е. Д. Д., в подадения в законния преклузивен срок писмен отговор, моли да не бъде допускано касационно обжалване поради отсъствие на което и да е от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира съдебно – деловодните разноски, направени в касационното производство, за които представя договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цена на всеки над 5 000 лева. Тя е допустима, но не са налице посочените от касаторите общо и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове, предявени от съпрузите Б. и Т. П. срещу И. Д. /син на Д. Р. Д./, главният от които с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 62 700 лв., платена от ищците /купувачи/ на наследодателя на ответника – Д. Д. /продавач/ по договор за продажба на два недвижими имоти /апартамент и дворно място в [населено място]/ от 30. 06. 2009г., оформен в нотариален акт № 82, т. втори, рег. № 5003, дело № 210/2009г. на Нотариус Б. Г., с рег. № 394 в НК и район на действие – РС, [населено място], признат за нищожен с влязло в сила на 18. 06. 2013г. решение по гр. д. № 1157/2010г. на ОС – Ст. З., на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради липса на представителна власт на пълномощника С. Р. А. на продавача по договора, и акцесорният с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 555. 54 лв. – лихва за забава върху главницата за периода: 01. 07. 2009г. – 05. 03. 2014г..
Въззивният съд отхвърля предявените искове като неоснователни, приемайки че нотариалният акт обективира изявление на пълномощника на продавача С. А. /майка на ищцата/, че продавачът Д. Д. е получил от купувача продажната цена преди подписването му. След като с влязъл в сила съдебен акт по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е установено, че А. няма представителна власт да сключва договора за продажба, прогласен за нищожен поради липса на представителната власт, то същата пълномощничка според Пловдивски апелативен съд няма представителна власт и да получава или заявява получаване на плащане на цената в изпълнение на същия договор. Освен това с оглед цената и на двата недвижими имота – предмет на процесния нищожен договор за продажба, надвишаваща 5 000 лв., въззивният съд е счел за недопустими свидетелски показания за установяване плащането на продажната цена. Тъй като по делото не са представени писмени документи, които да установяват плащането на цената от 62 700 лв. от ищците на продавача – наследодател на ответника, второинстанционният съд извежда фактическия и правен извод, че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че продавачът е получил процесната парична сума /продажната цена/, поради което не се дължи връщането на същата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и предявените искове са неоснователни.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че първият формулиран от касаторите правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва формулираният правен въпрос да е от значение за изхода на конкретния правен спор, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, обективирани в решението. Въззивният съд не се е произнесъл в решението си по въпроса за обусловеността на действителността на упълномощителната сделка от нищожността на договора за продажба поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, прогласена с влязло в сила съдебно решение между същите страни, и не е приел разпростиране на силата на пресъдено нещо на последното и спрямо валидността на упълномощаването. Според решаващата правна воля на Пловдивски апелативен съд прогласената с влязло в сила съдебно решение нищожност на договора за продажба поради липса на представителна власт обвързва страните досежно наличието или липсата на надлежно упълномощаване по конкретната правна сделка, без да е коментирана действителността на упълномощаването. Освен това този правен извод не е единственият изложен за неоснователността на предявените искове, поради което не е единствен от значение за изхода на правния спор. Разрешението на последния е обусловено и от извършената от Пловдивски апелативен съд преценка на приетите, относими, към главния доказателствен факт, доказателства въз основа на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, след която е прието за неуспешно проведено изискуемото пълно и главно доказване от носещите тежестта на доказване ищци, неангажирали други писмени доказателства, освен процесния нотариален акт, за получаването от продавача /наследодател на ответника/ на продажната цена по нищожния договор за продажба, поради което най – вече, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е приет за неосъществен. Съобразно гореизложеното първият правен въпрос на касаторите, обсъден от въззивния съд в атакуваното решение, не е обуславящ извода за неоснователност на предявените искове, поради което спрямо него не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – достатъчно основание, за да не е необходимо разглеждането на сочените допълнителни основания за това.
Вторият процесуалноправен въпрос, зададен от касаторите в първата му част: „Ако нотариалният акт, в който е обективиран обявен за нищожен поради липса на представителна власт договор за продажба, съдържа волеизявление на пълномощника на продавача за получена изцяло от продавача сума по сделката, какъв е характера на това волеизявление и чия е доказателствената тежест при оспорване на плащането от страна на наследника на продавача?“, съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване – въззивният съд се е произнесъл по него, включен е в предмета на делото и има обуславящо значение за изхода му. По отношение на него обаче не са налице сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивният съд е дал разрешение на въпроса за характера на изявлението на пълномощника на продавача за получена изцяло от продавача сума по сделката преди нотариалното й изповядване и за доказателствената тежест при оспорване на плащането на продажната цена от страна на наследника на продавача, което не противоречи на формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касаторите решение № 402 от 17. 01. 2012г. по гр. дело № 449/2011г. на 3 г.о.; решение № 169/23.11.2012г. по т.д. № 664/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 403/10.01.2012г. по гр.д. № 1543/2010г. на 3 г.о. и решение № 173/27.07.2010г. по гр. дело № 5166/2008г. на ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и в много други. Според последната нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. Нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. на продавача, че е получил същата, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своите издатели за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил, затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила, като то е ограничено до вида на доказателствените средства – изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ, изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК. Горепосочената задължителна практика е относима към волеизявленията на правните субекти, подписали процесния нотариален акт, който е единственото доказателство, представено от ищците в подкрепа на твърдението им, че са заплатили продажната цена по процесния нищожен договор за продажба. Тези правни субекти са ищцата – купувач и пълномощникът на продавача /наследодател на ответника/, но без представителна власт по процесния договор, не и самият продавач. Пълномощникът на продавача няма представителна власт по силата на упълномощителната сделка да признава неизгодни за упълномощителя /продавач/ факти, като този, че самият продавач е получил от купувача продажната цена преди подписване на договора за продажба, щом упълномощаването му за конкретния договор за продажба е опорочено и признато за липсващо със сила на пресъдено нещо. Такова изявление не е удостоверително и не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като цели да породи неизгодни правни последици за трето лице, което не е автор на изявлението. Само издателят на частен свидетелстващ документ, волеизявяващ неизгодни за себе си факти, разполага с удостоверително волеизявление. Изявлението в процесния нотариален акт на пълномощника на продавача, действал без да има представителна власт, че продавачът е получил преди подписването му договорената продажна цена, не е удостоверително и не разполага с материална доказателствена сила. При оспорването му от ответника /универсален правоприемник на продавача/ тежестта за доказване на плащането на цената на продавача се носи от страната, ползваща се от този факт, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК – ищците. В посоченото от касаторите решение № 402 от 17. 01. 2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, 3 г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разгледана хипотеза на договор за продажба, сключен от пълномощник за продавача, който пълномощник е договарял сам със себе си, но по силата на валидно учредена представителна власт, която относно договарянето сам със себе си е обективирана в изрично пълномощно /чл. 38, ал. 1 ЗЗД/. Тя е различна от разгледаната от въззивния съд хипотеза в обжалваното решение, при която пълномощникът на продавача не разполага с представителна власт за процесния договор, вкл. да признава получаването на продажната цена от продавача. Поради това разрешението на правния въпрос в решение № 402 от 17. 01. 2012г. по гр. дело № 449/2011г. на ВКС, 3 г.о. не е в противоречие с даденото разрешение в атакуваното въззивно решение.
По въпроса на касаторите за задължението на въззивния съд да даде указания по смисъла на чл. 146, ал. 2 ГПК коя страна носи доказателствената тежест за установяване на плащането на продажната цена по процесния нищожен договор не може да се приеме, че е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулировката на въпроса е относима към правилността на въззивното решение в хипотеза на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /недадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК/, която не може да се проверява в настоящото производство по предварителна селекция на касационни жалби. Освен това дори да бъде приет за процесуалноправен въпрос, той не се е отразил на крайния изход на конкретния правен спор. Ищците никога не са твърдяли в процеса, че разполагат с други писмени доказателства за плащането на продажната цена, освен с процесния нотариален акт. Макар в противоречие с т. 2 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд да не е указал на ищците носената доказателствена тежест и необходимостта от ангажиране на доказателства за сочения правнорелевантен факт, доколкото ищците са изчерпили в процеса всички допустими доказателства, с които разполагат, това процесуално нарушение не се е отразило на изхода на правния спор и в този смисъл зададеният в тази връзка процесуалноправен въпрос, като част от втория въпрос на касаторите, не е обуславящ за решаващите правни изводи във въззивното решение.
Не е осъществено допълнителното основание и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК досежно втория правен въпрос на касаторите. Сочените влезли в сила решение № 43 от 10. 03. 2015г. по в. гр. д. № 4/2015г. на Габровски окръжен съд и решение по в гр. д. № 366/2013г. на Варненски окръжен съд не противоречат на обжалвания съдебен акт, съдържат разрешения на различни правни въпроси и никое от тях няма за предмет договор за продажба или друг договор, обективиран в нотариален акт, подписан от представител на една от страните, вместо от самата страна, както е по настоящото дело.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на деловодни разноски в настоящото касационно производство, но такива не му се присъждат, макар да ги е поискал, тъй като по делото не са представени доказателства за действително направени разноски. В договора за правна защита и съдействие от 27. 06. 2016г. не е посочен начина на плащане на договорения адвокатски хонорар – в брой, по банкова сметка или по друг начин, поради което съгласно т. 1 ТР № 6 от 06. 11. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че ответникът не е доказал извършването на разноски за хонорар за един адвокат. Не е установено да е направил и други съдебни разноски, но такива той и не претендира.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 05. 04. 2016г. по в. гр. дело № 513/2015г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: