О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 18.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 654 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. М. Ц., срещу решение № 344 от 13.11.2015 по в.т.д. № 440/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав, с което, след отмяна на решение № 38 от 16.04.2015г. по т.д. № 151/2014г. на Хасковски окръжен съд, са отменни по предявения от П. С. Я. против касатора [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ, взети в нарушение на чл.223, ал.1, изр.1 ТЗ, чл.224, ал.1 ТЗ, чл.223а, ал.4 ТЗ, чл.50, изр.2 от устава на АД и чл.37 от устава на АД, решенията на проведеното на 05.07.2014г. общо събрание на акционерите на [фирма], а именно: по т.7 от дневния ред за избиране на одитор за 2014г. [фирма], [населено място]; по т.8а от дневния ред – управителите на „Автогара Х. Е. не се освобождават от отговорност за дейността им от 2011г. до 2013г. включително; по т.8б от дневния ред – ОС оторизира изпълнителния директор на [фирма] да предяви от името на дъщерното дружество искове против управителите /или някои от тях/ на [фирма] за търсене на вреди и пропуснати ползи от страна на дружеството за времето от 2011г. до датата на събранието, както и за вреди от допуснати нарушения на данъчното законодателство; по т.8в от дневния ред – промени в устава /чл.37 изразът 3/4 се замества с 2/3 и в чл.40 изразът 3/4 се замества с 2/3/ и по т.8г от дневния ред – текстът на чл.17 от устройствения акт на [фирма] придобива следната редакция: „Дружеството се представлява в отношенията с трети лица от управителя”.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В касационната си жалба и в изложението по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Каква е нормата на чл.238, ал.1 ТЗ – диспозитивна или императивна, и дава ли възможност да се уговаря по-висок кворум за присъствие на членовете на СД, за да е редовно заседанието му?
2. Ако действително такава възможност съществува по ТЗ, как трябва да се цени поведението на член на СД, който умишлено не се явява на заседанията на СД, осуетява тяхното провеждане, завежда искове против всяко решение на СД, като се позовава именно на това, че не е присъствал на конкретно заседание на СД? Представлява ли такова поведение явна злоупотреба с права, от която то и други свързани с него лица могат да черпят права?
3. Въпросът за необходимостта от предварителна подготовка на материали и осигуряването им на разположение на останалите акционери в случаите, когато се включват допълнителни точки в дневния ред от страна на акционер по реда на чл.223а ТЗ – след като са обявени точно предложенията за допълнителни точки и проекторешения по тях, какви материали допълнително трябва да се представят от акционерите в дружеството?
4. След като книгата на акционерите не се намира в дружеството, а се държи от трето лице – макар и член на СД, след като в нея има непълни записи, каква е доказателствената сила на тази книга спрямо дружеството?
5. Допустимо ли е „акционер” по непълно вписване /равняващо се на липса на вписване/ в тази книга, след като му се оспорва качеството на акционер, да се зачитат правата му при провеждане на общото събрание, без да е защитил правата си по реда на чл.71 ТЗ или без да е водил иск по чл.74 ТЗ, съединен с иск по чл.71 ТЗ, а по възражение на друг акционер?
Ответникът по касация П. С. Я., представлявана от адв. И. Д., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че разпоредбата на чл.238, ал.1 ТЗ ТЗ е достатъчно ясна и няма нужда от тълкуване, нито е налице съдебна практика във връзка с приложението й, която трябва да бъде преодоляна с допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че вторият въпрос представлява оплакване за неправилност на решението, като в тази връзка подобни доводи не са излагани нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на въззивната жалба и съответно по този въпрос съдилищата не са били сезирани да се произнесат. По отношение на третия въпрос сочи, че са налице решения на ВКС – решение № 216 от 20.01.2014г. по т.д. № 45/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 12 от 07.04.2014г. по т.д. № 3088/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., с които е уеднаквена съдебната практика и е даден категоричен отговор за императивния характер на разпоредбата на чл.224, ал.1 ТЗ. Поддържа, че последният поставен въпрос не е бил част от предмета на въззивното производство. Твърди, че по отношение на всички въпроси не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ, е счел за основателно поддържаното от въззивницата – ищца твърдения за нарушение на процедураната за свикване на общото събрание с оглед неспазване на изискването на чл.50 от устава на АД. Приел е за доказано, че на заседанието на СД на АД от 05.03.2014г., на което е взето решение за свикването на ОСА на 21.06.2014г. с резервна дата 05.07.2014г., са се явили само двама от тримата членове на СД и по този начин е допуснато нарушение на изискването на чл.50, изр.2 от Устава на АД съветът на директорите да заседава, ако присъстват всички членове лично или представлявани от друг член на съвета, и да взема решенията си с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете. Въззивният съд е счел за неоснователен доводът на въззиваемия ответник, че в случая приложение следва да намери нормата на чл.238, ал.1, изр.1 ТЗ, като е приел, че в устава на АД може да бъде създадено изискване за по-висок кворум за провеждане на заседание на СД. С оглед на това е достигнал до извода, че общото събрание е свикано в нарушение на устава на АД, което налага отмяна на всички взети от него решения.
Въззивният съд е изложил съображения и по останалите оплаквания и доводи на въззивницата. Счел е за неоснователен доводът за нарушение относно обявеното в поканата място на провеждане на общото събрание, като е приел, че в поканата, обявена в търговския регистър, е посочено, че то ще се проведе в сградата на Автогара – Х., стая на управителя, и нито се твърди, нито се установява такава стая в сградата да няма, респ. общо събрание да не може да се проведе там.
Въззивният съд е счел за частично основателно твърдението за нарушение на разпоредбите на чл.224, ал.1 и чл.223а, ал.4 ТЗ. Приел е, че относно т.7 от дневния ред и включените по реда на чл.223а ТЗ т.8а и т.8б наличието на материали е необходимо с оглед запознаване на акционерите с предложението за конкретен одитор, както и с обстоятелствата, които касаят дейността на управителите на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е АД, и които според акционера М. обосновават необходимост от вземане на мерки, респ. на решенията по първите от включените от него в дневния ред на ОСА точки. Счел е за безспорна липсата на материали относно данни за предлаган одитор, както и материали /доклад, документи, изложение на акционера/ относно увреждащи действия на управителите на другото дружество [фирма].
Въззивният съд е приел за незаконосъобразен отказа да бъде допуснат да участва в проведеното общо събрание акционерът И. Г. с право на глас за притежавани от него 200 акции. Приел е, че от представените копия на временни удостоверения № 6 и №7 се установява, че правата по тях са били прехвърлени чрез джиро на И. Г. на 25.03.2013г., с направена на 19.03.2015г. – преди датата на ОСА, нотариалната заверка на преписите. Изложил е съображения, че с извършването на джирото е породен транслативният ефект по отношение на приобретателите и следователно към датата на провеждане на ОСА И. Г. е бил носител на инкорпорираните в прехвърлените акции права с оглед нормата на чл.185, ал.2, изр.1 ТЗ, като то е вписано и в книгата на акционерите с оглед представените в производството пред окръжния съд в копия извлечения от нея от партидите на прехвърлителките П. Я. и М. П.. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответното дружество за наличие на пречки за настъпването на прехвърлителния ефект с оглед изискване по чл.18, ал.2 от устава на АД за прехвърляне на поименни акции на трети лица да се извършва при спазване и на разпоредбите на чл.25, ал.4, изр.3 ЗППДОП до окончателното изплащане на цената за закупените дялове от [фирма], след получаване на писмено съгласие от СД. В тази връзка е приел, че цената на закупените дялове от приватизираното дружество е отдавна изплатена. С оглед на това въззивният съд е приел, че като не е взет предвид гласът на И. Г., нито едно от решенията на ОСА не е взето с предвиденото в чл.37 от устава изискване за мнозинство от 3/4 от представените акции. Относно решенията по т.8а и т.8б от устава е приел, че незаконосъобразно при тяхното вземане са изключени гласовете на акционерите А., П. и Я., тъй като тези решения не касаят дейността на членовете на орган на АД, а касае дейността на управтелите на друго търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е АД, поради което нормата на чл.229 ТЗ в този случай е неприложима.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и третият материалноправни въпроси са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи за незаконосъобразност на решенията на ОС, предмет на предявения иск. Касаторът обаче не е обосновал поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С оглед на тези предпоставки касаторът не е изложил доводи, водещи до извод за наличието на приложното поле на сочената разпоредба – касаторът само е поставил въпрос и е възпроизвел текста на нормата с лаконичното твърдение, че този въпрос бил неизяснен от съдебната практика, без да изложи доводи за неяснота или непълнота на приложени правни норми, налагащи тълкуването им, респ. доводи за неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от промяна. От друга страна, поставените въпроси са във връзка с две от поддържаните от ищцата нарушения при свикване и провеждане на процесното общо събрание, които не са единствено обуславящи крайния изход на спора, предвид извода на съда за вземане на решенията при липса на изискуемото мнозинство – нарушение, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната им по предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ. Следователно, както и да се отговори на посочените въпроси, това няма да се отрази на крайния изход на спора.
Вторият и четвъртият материалноправни въпроси не са релевантни, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд не е обсъждал, дали М. П. злоупотребява с права, като умишлено не се е явила на заседанията на СД и по този начин е осуетила тяхното провеждане, тъй като в първоинстанционното производство такива твърдения не са били излагани от ответника. Въззивният съд не е приел, че в книгата на акционерите има непълни записи, а ответникът не е оспорил представеното от ищцата в нотариално заверено копие извлечение от книгата на акционерите и не е излагал в първоинстанционното производство твърдения, че вписванията в книгата са непълни. Поради това тези въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Петият правен въпрос по начина, по който е формулиран, не съответства на мотивите на въззивния съд и на данните по делото. Въззивният съд не е приел, че е налице непълно вписване /равняващо се на липса на вписване/ в книгата на акционерите, като изводът му, че към момента на провеждане на процесното общо събрание И. Г. е имал качеството акционер, е формиран въз основа на представените копия на временни удостоверения № 6 и №7, установяващи, че правата по тях са били прехвърлени чрез джиро на И. Г. на 25.03.2013г., с направена преди датата на ОСА нотариалната заверка на представените преписи, като това е вписано и в книгата на акционерите с оглед представените в производството пред окръжния съд в копия извлечения от нея от партидите на прехвърлителките П. Я. и М. П.. Въз основа на тези доказателства и, излагайки съображения, че с извършването на джирото е породен транслативният ефект по отношение на приобретателите и следователно към датата на провеждане на ОСА И. Г. е бил носител на инкорпорираните в прехвърлените акции права с оглед нормата на чл.185, ал.2, изр.1 ТЗ, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС – решение № 52 от 25.04.2013г. по т.д. № 472/2012 на ВКС, ТК, I т.о.. Поради това, от една страна, поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна, не е налице и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на постоянна практика по относимите правни норми.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 360 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 13.11.2015 по в.т.д. № 440/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Трети граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], партер, адв. М. Ц. да заплати на П. С. Я., [населено място], [улица], ет.1, ап.3, съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. И. Д. сумата 360 лева /триста и шестдесет лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касацинното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: