О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4044 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С влязло в сила определение № 158 от 11.11.2019 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане молбата на Н. Г. Я. за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 10.11.2017 г. и влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 22.08.2018 г. по изпълнително дело № 20178380401194 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б. и е прекратил производството по делото; осъдил е Н. Г. Я. да заплати на А. А.М. разноски по делото в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнагражение.
В законоустановения срок по ГПК Н. Я. е направила искане за изменение на определение № 158 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 4044/2019 г. чрез намаляване на присъдените на насрещната страна разноски, предвид тяхната прекомерност, инкорпорирано в подадената от нея частна жалба срещу определение № 158 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 4044/2019 г. на ВКС.
А. М. не е взел становище по искането.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е уредена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно високо с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът може да намали възнаграждението най-много до предвидения в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите.
В случая по отношение на подадената от Н. Я. молба за отмяна на две постановления на частен съдебен изпълнител за възлагане на недвижимо имущество по аналогия намира приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 4, изр. първо от цитираната по-горе наредба, съгласно която дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от наредбата, но не по-малко от 300 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. адвокатското възнаграждение възлиза на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Предвид факта, че с постановленията за възлагане, чиято отмяна е поискала Н. Я., имотите са били възложени за сумите, съответно, от 39 000 лв. и 31 000 лв. (общ интерес 70 000 лв.), очевидно е, че заплатеното от А. М. възнаграждение за адвокат в размер на 800 лв. не надхвърля минимално дължимото такова по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. Я. по чл. 248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.