4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
С., 19,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 758 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 53275/19.VІІ.2010 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното определение № 9461 на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 6442/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу определение № 112 на СРС, ІІІ ГО, 91-и с-в от 9.ХІ.2009 г. по ч. гр. дело № 5397/09 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во и обезсилване на издадената на 15.VІ.2009 г. в полза на търговеца настоящ частен касатор срещу длъжника Н. Ив. Б. от С. заповед за изпълнение в хипотезата на член 411, ал. 2, т. 3, предл. 1-во ГПК.
Поддържайки оплаквания за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, търговецът частен касатор претендира отменяването на този съдебен акт, а също и на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос досежно „уведомяването на страните за разпореждания, с което се уважават или не искания за продължаване на срок по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК” и атакуваният съдебен акт следвало да подлежи на касационен контрол, защото „му противостоят определения на други съдилища, направили различно тълкуване и поради това приложили различно едни и същи разпоредби”. В тази връзка са представени в незаверени ксерокопия две определения на състави на СГС, постановени по въззивни частни жалби на [фирма] – С. по ч. гр. дела от 2009 г. и от 2010 г., за които наред с това липсват данни те да са влезли в сила.
Ответникът по частната касационна жалба Н. Ив. Б. от С. не е ангажирал становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалвания акт на въззивния съд /решение или определение/ трябва да е разрешен в противоречие с друг влязъл в сила акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, постановен по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. При липсата на данни представените от касатора /в незаверени ксерокопия/ две определения на СГС да са влезли в сила, преценка за наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационния контрол, обективно не може да бъде направена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 9461 на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25.VІ.2010 г. постановено по ч. гр. дело № 6442/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 758 по описа за 2010 г.