О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
Гр. София, 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 6051 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 11751 от 03.11.2015 г., подадена от Й. Г. Д. и Т. Г. А. чрез пълномощника им адвокат И. А. от АК – К. за отмяна на определение № 167 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 5318/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Е. С. Й., адвокат от АК – К..
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
С атакуваното определение е оставено без разглеждане искане, наименовано „жалба”, депозирано от Й. Г. Д. и Т. Г. А. чрез адвокат И. А. за отмяна на определение № 389 от 05.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 5318/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. по реда на чл. 288 ГПК, в частта, с която Й. Г. Д. и Т. Г. А. са осъдени да заплатят на Е. С. Й., адвокат от АК – К., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК сумата 500 лв., съставляваща минимално адвокатско възнаграждение за подаване отговор на касационна жалба, както и искане за прогласяване нищожността на изпълнителния лист, издаден въз основа на определението по чл. 288 ГПК.
За да се произнесе по този начин, съставът на ВКС е приел относно характера на исканията и на съдебния акт, до който се отнасят, че се касае до твърдения за неправилност на определение за разноски в касационно производство и искане за отмяната му. Приел е, че молбата от 02.10.2015 г., наименована „жалба”, подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК, а съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК страната може да поиска изменение на окончателен съдебен акт в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването му. Преценено е, че определението за разноски е постановено на 05.11.2014 г., поради което подаденото на 02.10.2015 г. искане за отмяната му е извън законовия срок и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.
Така постановеното определение № 167 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 5318/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Постановеното по гр.д.№ 5318/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. определение № 389 от 05.11.2014 г. в производството по чл. 288 ГПК има характер на акт по движение на делото. С постановяването му допуснатата до касационно разглеждане касационна жалба е проявила и деволутивен ефект, като за касационната инстанция е възникнало правомощието да провери нейната основателност по същество. Наред с това предходният състав на ВКС се е произнесъл и по въпроси, стоящи извън дейността по селектиране на касационните жалби, включително по отговорността за част от разноски, следващи се във връзка с образуваното пред ВКС дело. Това произнасяне, доколкото не е част от окончателното решение по съществото на касационната жалба, е следвало да бъде съобщено на страните, чиито права засяга, в частност – на касаторите Й. Г. Д. и Т. Г. А.. Противно на оплакванията в разглежданата частна жалба, такова уведомяване е извършено. На гърба на последната страница от определение № 389 от 05.11.2014 г. (л.28 от гр.д.№ 5318/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.) е отбелязано, че на 05.11.2014 г. са изпратени съобщение до касаторите за заплащането на държавна такса в размер на 25 лв., както и препис от самото определение, което е удостоверено и в текста на самото съобщение (л.32 от гр.д.№ 5318/2014 г.). Изпратеното на 05.11.2014 г. съобщение е връчено на пълномощника на Й. Г. Д. и Т. Г. А. – адвокат И. А., на 10.11.2014 г., от който момент е поставено началото на срока за депозиране на искане за изменение на определение № 389 от 05.11.2014 г. в частта, с която ВКС се е произнесъл по разноските с присъждане на възнаграждение за адвокат Е. Й.. Този срок е изтекъл на 10.12.2014 г. (сряда, присъствен ден), поради което заявените впоследствие (най-напред с молбата вх.№ 4128 от 11.06.2015 г., а след това – с „жалбата” с вх.№ 10538 от 02.10.2015 г.) искания по чл. 248 ГПК се явяват процесуално недопустими като просрочени. Ето защо обжалваното определение, с което искането по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане, се явява законосъобразно.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 167 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 5318/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: